Bulgarian Audiophile Society
Добре дошъл, непознат! Можеш да се регистрираш безплатно тук!
Имай предвид, че този форум не е за начинаещи!


Навигация
·Начало
·Форуми
·Публикувай статия
·Моят акаунт
·Upload
·Download
·Архив
·Връзки
·Класация
·Теми
·Gallery Галерия
·Нова Галерия
·Конвертор на кирилица
 
Реклама


Онлайн магазин
 
Галерия
·Галерия
·Енциклопедия
·Пропаганда
 
Реклама от Google
 
Login
Псевдоним

Парола

Не сте се регистрирали?
Можете да направите това от тук . След като се регистрирате, получавате няколко предимства - можете да променяте изгледа, да конфигурирате коментарите и публикувате съобщения със Вашето име
 
Forums

 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 продавам CD Philips CDC 745 за 40 лева
 Philips CD960
 Продавам две 6" ви басчета
 Продавам дек Technics RS-BX404
 Продавам тунер Technics ST-G460
 Как го прави Олег Рулит
 Продавам транзисторен ресивър JVC за 140 лева
 Купувам лампомер TESLA BM215A
 Продавам усилвател със субуфер 8" Megavox
 Пусни своя глас!Бъди пич!Бъди Българин!
 разпродажба 12",15",18" говорители
 Използване на 24 битов сигнал в SpectraLab
 Търся Fostex fe 126
 Китосване или рязане ?
 МОЯТ ПОСЛЕДЕН ЛАМПОВ УСИЛВАТЕЛ
 Продавам активен суб Harman/Kardon с дефект
 Пустите му АМЕРИКАНЦИ
 Подкрепете и този форум...

bgaudio.org Forums

 
 
Акустика Диполен суббас - защо се чува по-добре?
Публикувано от??? ??????? (Demon) Време: Wednesday, September 22 @ 13:54:40 CEST
Със Съдействието на demon

Защо възпроизвеждането на ниски честоти от диполен суббас в стая често е субективно по-точно от монополен суббас(*)?

От Siegfried Linkwitz

Съществува шеговито схващане, че областта от 20 до 300 Херца, се възпроизвежда с по-малко маскиране от стаята когато се използва диполен суббас, от колкото когато се използва стандартна затворена или бас-рефлексна система.

Съществува шеговито схващане, че областта от 20 до 300 Херца, се възпроизвежда с по-малко маскиране от стаята когато се използва диполен суббас, от колкото когато се използва стандартна затворена или бас-рефлексна система. Много малко комерсиални озвучителни тела използват диполен бас, но има достатъчно на брой любители, които са построили своя диполен суббас и са убедени в неговите преимущества при възпроизвеждането на звуковата картина. Едно търсене в интернет, на тема „направи-си-сам озвучително тяло” и „диполен суббас”, може да потвърди това наблюдение.
Диполният излъчвател има характеристика на насоченост във формата на осмица ( 8 ) в свободното пространство и е предимно източник на скорост, докато монополният източник е ненасочен и е източник на налягане. Несъмнено, диполният източник възбужда модите на помещението под различен ъгъл, когато е поставен на същото място като монополният. По същество, диполният излъчвател се съгласува силно с модите на стаята на местата с висока скорост на частиците, където звуковото налягане е ниско, и където оста на излъчване на говорителя е ориентирана по посока на разпространението на модите. Заради своята характеристика на насоченост, диполният излъчвател възбужда минимално модите ортогонални на неговата ос. Така за едно и също местонахождение на диполния и монополният излъчвател, диполът може да възпроизвежда ниски честоти с по-малко участие на стаята.
Факт е, че по-малко моди се възбуждат от дипола, но какво следва от това? Някои автори твърдят, че може да се получи по-гладка АЧХ с подходящо разположение и ориентиране на диполният излъчвател, или че по-малко енергия се отдава на модите, и че това води до по-голяма яснота при възпроизвеждането на ниски честоти. В същото време други автори твърдят, че нееднаквото възбуждане на модите увеличава нелинейността на АЧХ за ниско честоти.
Изглежда, че равномерността на АЧХ на стаята за ниски честоти при постоянни условия е приета за критерий за оптимално възпроизвеждане на ниски честоти. Много статии са написани относно оптималният брой и разположение на суббасовете за домашно кино, и дори как да възбудим максимално количество моди. Във всички случаи желаният резултат е гладко изглеждаща АЧХ за ниските честоти. Но все още гладка не значи плоска, заради многото скрити резонанси на помещението. Този подход води до голямо количество бас с малки нелинейности, но не може да постигне „върховно качество” на възпроизвеждането. Когато има запасена енергия в отделните резонанси на стаята, басовите ноти са бавно затихващи, линията на баса се губи и звукът забръмчава.
Изследвал съм възможните причини за качествените разлики между монополният и диполният басов излъчвател чрез конкретни измервания и с експерименти с моделиране чрез числови методи. Убеден съм че АЧХ за ниски честоти при постоянни условия са лош показател за качеството на нискочестотното възпроизвеждане или пък да се сочат една или две моди които трябва да се изравнят. Най-силно съответствие между измерени резултати и субективни впечатления се получава при измервания с помощта на модулационна-предавателна-функция, анализирана във времевата област. Например при използване за възбуждане на кратък 100% амплитудно модулиран сигнал със съотношение носеща-към-модулираща 10:1, характеристиката на стаята намалява дълбочината на модулацията и удължава продължителността на импулсите за различни честоти в различни места от стаята. Очертават се положения в стаята, в които очертанията на модулацията субективно се запазват по ясни със диполен от колкото с монополен суббас. Това съвпада до голяма степен със субективното впечатление че басът възпроизведен с чифт диполни суббаса е по-ясен и точен, и затова е по-близко като звучене до записаният източник.
Като хипотеза, нека приемем че чистият бас на диполният суббас може да се обясни с комбинация от следните три ефекта:
1. Поради характеристиката на насоченост диполът възбужда по-малко моди на стаята;
2. Общата излъчена мощност от диполен суббас е с 4,8 dB по-малко от тази със монополен излъчвател със същата чувствителност по оста, така силата на възбудените моди е по-малка;
3. Разлика от 4,8 dB в ниските честоти е доста голяма поради „подскачането” на кривите на Флетчер и Поасон за ниски честоти, и е еквивалентна на разлика от 10 dB в гръмкостта за 1 KHz.

Надявам се че по-нататъшно изследване на възпроизвеждането на ниски честоти в малки помещения ще доведе до по-дълбоко разбиране на физичните и психоакустични величини, които определят качеството на възпроизвеждане.



(*) думата суббас е използвана от преводача в смисъл на отделно нискочестотно озвучително тяло възпроизвеждащо честотите под 200Hz.


 
Връзки
· Повече за Акустика
· Статии от ??? ??????? (Demon)


Най-четена Статия Акустика:
Спектърът на музикалния сигнал

 
Рейтинг за Статия
Среден Резултат: 4.37
Гласа: 16


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

 
Опции

 Извеждане в Отделна Страница Извеждане в Отделна Страница

 
"Login" | ВХОД | 0 коментари
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не е позволено Коментари за Анонимни, моля регистрирайте се
muzica noua muzica noua
PHP-Nuke Copyright © 2005 by Francisco Burzi. This is free software, and you may redistribute it under the GPL. PHP-Nuke comes with absolutely no warranty, for details, see the license.
Генериране на страницата: 0.03 секунди