Bulgarian Audiophile Society
Добре дошъл, непознат! Можеш да се регистрираш безплатно тук!
Имай предвид, че този форум не е за начинаещи!


Навигация
·Начало
·Форуми
·Публикувай статия
·Моят акаунт
·Upload
·Download
·Архив
·Връзки
·Класация
·Теми
·Gallery Галерия
·Нова Галерия
·Конвертор на кирилица
 
Реклама


Онлайн магазин
 
Галерия
·Галерия
·Енциклопедия
·Пропаганда
 
Реклама от Google
 
Login
Псевдоним

Парола

Не сте се регистрирали?
Можете да направите това от тук . След като се регистрирате, получавате няколко предимства - можете да променяте изгледа, да конфигурирате коментарите и публикувате съобщения със Вашето име
 
Forums

 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 продавам CD Philips CDC 745 за 40 лева
 Philips CD960
 Продавам две 6" ви басчета
 Продавам дек Technics RS-BX404
 Продавам тунер Technics ST-G460
 Как го прави Олег Рулит
 Продавам транзисторен ресивър JVC за 140 лева
 Купувам лампомер TESLA BM215A
 Продавам усилвател със субуфер 8" Megavox
 Пусни своя глас!Бъди пич!Бъди Българин!
 разпродажба 12",15",18" говорители
 Използване на 24 битов сигнал в SpectraLab
 Търся Fostex fe 126
 Китосване или рязане ?
 МОЯТ ПОСЛЕДЕН ЛАМПОВ УСИЛВАТЕЛ
 Продавам активен суб Harman/Kardon с дефект
 Пустите му АМЕРИКАНЦИ
 Подкрепете и този форум...

bgaudio.org Forums

 
 
Hi-Fi Х. Кондо. Моите размисли върху Hi-Fi
Публикувано отALNICO Време: Wednesday, March 16 @ 01:13:02 CET
Със Съдействието на alnico

Частиците и разпространението на вълната.
Алберт Айнщайн е казал, че движението е енергия. От моя гледна точка, движението е звук.

Още повече се убеждавам в това, когато слушам нарастващите звукови вълни в средата на овертюрата "Tannhauser" на Вагнер. Особено в последното изпълнение на великия маестро Тосканини от 4 април 1954 година, ти се струва сякаш звуковите частици се блъскат една в друга и се сливат в бурен водовъртеж, стоварвайки се върху слушателя с невероятна сила. Струва ми се, че звуковите частици извършват немислими итерации. Ясно си представям как 87 годишния маестро, завладян от своите чувства, отдава цялата си душа, дирижирайки това прощално изпълнение. И като отговор на това, музикантите влагат в изпълнението цялото майсторство, на което са способни. Смята се, че звука се разпространява праволинейно като всички вълни, но това е вярно само когато нямаме препятствие пред разпространението на големи пространства. В действителност, движението на звуковите вълни е неизмеримо сложно. Те се сблъскват с препятствия и една с друга. Резултантната вълна се разпространява, образувайки вихри по неописуеми траектории. От моя гледна точка тези, които се занимават с аудио техника е необходимо да притежават пространствено въображение, за да може ясно да си представят визуалните образи на звуковите вълни и тяхното поведение, които е невъзможно да се обяснят, базирайки се само на теорията на електричеството. Изглежда, че голямо количество фактори, влияещи върху звуковъзпроизвеждането и до днес остават неизучени, което е голямо предизвикателство пред натрупаните знания и опит на звукоинженерите. Колкото повече размишлявам над това, толкова повече разбирам, че света на звука е много по-дълбок, отколкото можем да си представим.

Величествен звук
Всяка сутрин в 5 часа в главния дзен-будиски храм Содзи-дзи 200 монаха се събират за молитва. На голямата площ от хиляда татами, седящи отляво и отдясно под свода на храма, монасите тихо започват да пеят своите сутри. Какво величествено звучене. Този обред, повтарящ се неизменно всеки ден, въвежда човека в състояние на нирвана. Какво трябва да направя, за да изразя подобно величие с помощта на звуковъзпроизвеждащо оборудване? Преди всичко да се обърна към структурата на звука. При съвременните методи на запис, стандартно се разполагат няколко микрофона, подобно на фигурите на шахматна дъска. Към този способ се отнасям скептично, главно поради това, че колкото повече микрофони са инсталирани, толкова по-подчертано спрямо другите се възприема звука около всеки един микрофон поотделно. Но при това се нарушава най-важното - общата хармония от съчетанието на звуковите вълни. Спомнете си какъв звук издава самолет с два двигателя. Ще чуете не два равни тона, а трети плавно вибриращ, понякога ръмжащ звук, който е следствие от неголямата разлика в честотите на всеки двигател. Музикалните инструменти и гласът също задължително пораждат различия в тоновете. Струва ми се, че именно това тонално биене ражда хармониците, сливащи се в съзвучия и акорди в резултат, на което се превръщат в красив и вълнуващ тембър.

Аналогов и цифров звук
Аналоговият диск общо взето не е задължително да възпроизвежда аналогов звук, както и цифровия диск - цифров звук. Поради това, даже аналоговите вериги на съвременните аудио апаратури звучат цифрово. Всяка нота звучи така рязко и пронизително сякаш сигнала има правоъгална форма. Границите са силно очертани, съвсем като тези на изображение, получено с помощта на цифрови камери. В първия момент такъв звук зашеметява със своята висока разделителна способност, явяваща се всъщност надробеност. Но в дейсвителност това ли е пътя към аудио рая? Не е сложно да се постигне меко звучене в стандартния усилвател по пътя на подбора на подходящи електронни компоненти и схемотехнически решения. Но тази мекота ще бъде лъжлива, защото означава, че е използвана технологията на "размазване на границите", а звуковите образи са замъглени. Още преди 30 години електронновакумните лампи са давали наистина мек и пълнокръвен звук. Това положение се запазва и до днес. Но ако сега се внесат някакви "подобрения" в звука, то може да се каже, че просто се добавя цифрова окраска. На мен ми е чужда тази тенденция. Аз искам да получа такъв звук, в който отделните частици са взаимно свързани, но в същото време всяка от тях като слънце да излъчва енергия в околното пространство и при това те се сливат в едно. В крайна сметка в свойте съждения аз отново, и отново се връщам към стадия на звукозапис.

Звукът от електроните
Случвало ли ви се е да видите как се движат електроните? В учебниците е написано, че те с голяма скорост се движат около протоните. Понякога ми се струва, че ясно виждам движението на електроните. Имам предвид това, което наричаме термоелектронна емисия. Вакумните лампи, проектирани за постигане на високо КПД имат тежък звук, а в същото време лампите с проста конструкция звучат прозрачно. Мисля, че причината за тази разлика е в съотношението на величините емисия и анодно напрежение. В резултат на термоелектронната емисия около катода и отоплителната жичка се образува електронен облак. Колкото е по-силна емисията, толкова по-наситен е облака и толкова по-голямо е количеството електрони в него. Същността на работа на лампата се състои в това да се отделят тези електрони от общата маса и без загуби да се доставят до анода. Ефективността на този процес зависи от големината на анодното напрежение. Да разгледаме устройството на пентода. Електроните се излъчват от катода образувайки електронен облак. Първа решетка има ситномрежеста структура, управляваща основната маса от електрони, регулурайки потока им към анода. Част от електроните с по-малка скорост остават в пространството между катода и първа решетка, която има отрицателен потенциал. Струвами се, че цялата тази суета влияе на характера на звучане на пентода. Как да се намали количеството на тези хаотично движещи се електрони? В крайна сметка, не остава нищо друго освен това, в качеството на управляваща решетка да се използва едромрежеста структура и да се увеличи анодното напрежени,е изполвайки триод с директно отопление. Но тук възниква друг проблем, отоплителната жичка е самия катод и е подложена на по-големи вибрации, които на свой ред се предават на електроните, което отново оказва влияние на звука. Каква сложна работа е аудиотехниката.

Звука на трансформатора
Даже електронните специалисти имат смътна представа за звуковите трансформатори, защото в учебните заведения се разглеждат само мрежовите трансформатори. А и в специализираните издания на звуковите трансформатори им се отделя малко внимание. Означава ли това, че трансформатора се явява изживяно минало? Разбира се, с трансформаторите са свързани редица специфични проблеми като: m-линейността на магнигното ядро, изкривяванията, възбужданията, шумовете на Беркхаузен и др. Приведените като пример недостатъци веднага плашат, а инженерите, грижещи се единствено за рентабилността на изделието се стараят въобще да премахнат трансформаторите, конструирайки стъпала, съдържащи само резистори и кондензатори. Звуковите трансформатори са обявени за non grata в съвременните схеми. Считам това за погрешно и мисля, че висококачествения трансформатор звучи великолепно. В защита на тази теория мога да приведа много примери. При радиостанциите звуковия сигнал преминава от входа до изхода през десетки трансформатори. Ако корена на злото се намираше в трансформатора, звука от телевизионните и FM-станции би бил непоносим. В действителност той не е толкова лош. И така къде е причината? Бих искал да отговоря на този въпрос. Много ме интересува как се променя качеството на звука при преминаване през трансформатор. Трансформатора може да се разглежда кото нискочестотен и високочестотен филтър, което обяснява стремежа на аудио инженерите доколкото им е възможно да разширят лентата на пропускане на трансформатора. Между впрочем, според мен е опасно да се оставят мрежовите трансформатори включени за дълго време. Добре си спомням как прегряваха старите трансформатори, което не рядко водеше до пожари. Да, именно това е задачата - да се изработи хубав трансформатор, когато материала на ядрото и намотките са от лоши, по-лоши. В резултат на многочислени експерименти с различни трансформатори, мога да ги разделя на две категории - с меко и с твърдо звучене. Основен фактор, определящ качеството на звучене на трасформаторите, се явява материала, от който са изготвени ядрото и намотките. Нека първо да разгледаме ядрото. За предаване на слаби сигнали подхожда пермалой, а за средни и силни сигнали - силициева стомана. Би било прекрасно, ако се намери материал, който да подхожда за всякакви сигнали. Само че, в действителност се налага да се подбира ядро, изхождайки от гледна точка на нарастването на магнитния поток в областта на слабите сигнали и максимална плътност на магнитния поток. Съответно пермалоя и силициевата стомана дават различен звук.


Звука от стоманеното ядро
В трансформаторите по правило се използват стоманени ядра. Доколкото звуковите трансформатори имат намотки с голямо количество навивки, може да се каже, че сигнала в областта на високите честоти се предава практически директно, така би било дори ако нямаше ядро. Специфичните проблеми на трансформатора започват да се проявяват, когато възникне необходимост да се предадат сигнали със средни и ниски честоти. Първото, което се проверява при оценка на свойствата на стоманеното ядро е кривата на хистерезиса. Обаче това е само приблизителна характеристика на ядрото поради това, че по-късно ще бъдат добавени намотки и това вече ще бъде друга система. На втория етап се определя какъв магнитен поток може да пропусне ядрото и къде се намира зоната на насищане. Това е напълно достатъчно за оценка на силовия трансформатор, но за звуковия са необходими по-нататъшни изледвания. Работата е в това, че при изчисляването на силовите трансформатори не се взимат в предвид предаването на слаби импулсни сигнали. За предаване на такива сигнали е необходимо ядрото бързо да реагира, даже на много слабо магнитно поле. Затова в тези случаи се използват така наречените пермалоеви ядра, съдържащи от 40 до 78% никел. Проблемът на пермалоевото ядро се състои в това, че той притежава ниска максимална плътност на магнитния поток. Съществуват голямо количество различни по тип пермалоеви ядра, звучащи различно, но като цяло може да се каже, че колкото е по-ниско съдържанието на никел, толкова по-твъд е звука. В същото време при използването в изходните трансформатори на силициева стомана се открива тенденция към смекчаване на звука. При него се изглаждат границите и преходите поради това, че в областта на слабите сигнали магнитен поток не възниква.


Rendez-vous трансформатор и сребърен проводник
Сред многото фактори, влиящи върху качеството на звука от звуковия трансформатор се явява материала, от който са направени намотките му. Ако се сравнява звука от изходните трансформатори на еднотактен и двутактен усилвател, то в първия случаи формата на изходния сигнал е по-чиста и има по-малки изкривявания. Разглеждайки различните причини, пораждащи тези разлики, аз отдавам значение на една, на която никой досега не е обръщал внимание. Имам предвид наличието или отсъствието на постоянно магнитно поле, възникващо при протичането на постоянен ток през първичната намотка, съответно на еднотактния и двутактния усилвател. Мисля че това магнитно поле може да усилва различията на звуковите намотки, направени от различен материал. С други думи, става дума за взаимовръзка между допълнителното магнитно поле и поведението на електроните. Опита показва, че ако около обикновен подковообразен магнит се намотае бобина и се подаде звуков сигнал, то степента на промяна на на качеството на звука обослувена от различния материал на жицата ще бъде по- голяма, отколкото без магнит. Многочислените експерименти показаха, че при използването на намотки от сребърен проводник, звука претърпявява неголеми изменения в зависимост от писъствието или отсъствието на допълнително магнитно поле. Медният проводник дава изменение, при което се получава "груб" звук. Ако се използва сребърен проводник в обикновен трансформатор, то неговото звучане коренно ще се преобрази. Сега става ясно, че твърденията, че трансформатора едва ли не разваля звука са напълно безпочвени. И този факт не трябва да се отхвърля единствено поради това, че теорията на електричеството и досега не може убедително да обясни същността на взаимодействието на магнитното поле и среброто. Рано или късно хората честно ще признаят тази обективна реалнос . В заключение само ще добавя, че в своите двутактни усилватели "Audio Note Japan" използва подмагнитване на сърцевината на изходните трансформатори с постоянен ток.


Предусилвател на високоволтови полеви транзистори
Първото изделие на компанията "Audio Note Japan" е бил предусилвател, в който са използвани високоволтови транзистори, разработени от Шигеру Терада (Shigeru Terada) със съдействието на компанията "Шинденген" ("Shindengen"). Трябва да напомним, че полевите транзистори както и вакумните лампи се използват като елементи, усилващи по напрежение. Но големите изкривявания не позволяваха да се използват в усилватели, претендиращи за високо качество. Използваните вместо електронни лампи, полеви транзистори притежават типична за полупроводниците волт-амперна характеристика и генерират втори хармоник. В добавка можем да кажем, че тяхната употреба се усложни от ниското напрежение (около 50 волта), за което са били разчетени. Но след това господин Терада разработи полеви транзистор с максимално напрежение 200 волта. Това феноменално подобрение силно опрости конструирането на усилватели и значително намали нивото на изкривяване. Аз направих предусилвател на такива полеви транзистори, който стана прототип на модела "Meister-7", съкратено "М-7". Корпусът беше извънредно обемист и на горна му част се намираха маслените и електролитните кондензатори на захранването. В последствие направих по-компактния "М-7II", в който използвах каскодна схема за усилвателното стъпало. Преимуществото на такава схема е, че едновременно снижава тока на утечка и изкривяванията. Тогава използвах междукаскадни кондензатори с маслено-хартиена структора. След прекратяване на производството на полевите транзистори, разработени от господин Терада, аз престанах да правя "М-7". Всичко бяха произведени около 100 броя от този предусилвател. Чувал съм, че някои от тези екземпляри и до днес работят и се ценят високо.


Появата на усилвателя "On Gaku"
В какво се състои феноменалното звучене на ламповия усилвател? От гледна точка на схемотехниката един от факторите е способноста на лампата да работи с високи напрежения. Например, сред преставяните сега лампи 211 се захранва с 1000 волта. В 211 се използва едромрежеста решетка и благодарение на преднапрежение, количеството на електроните недостигащи до анода е извънредно малко, което означава великолепна линейност на волт-амперната характеристика. При коефициент на усилване m = 4 лампата практически е идеална. Много хора считат, че използвайки такъв невероятен елемент без проблеми може да се направи усилвател с отлични характеристики. Аз направих няколко усилвателя на триода 211-S, но качеството на звучене някак не ме удволетворяваше, независимо от прекрасните му електрически характеристики, получени при измерване. На тях не им достигаше нежността на 2А3 и дълбочината на 300В.
След редица проби и грешки стигнах до извода, че проблема се заключава в звуковите качества на елементите, използвани в съчетание с тази лампа. В самата лампа 211 никога не съм се съмнявал. Поради това се обърнах към Ясухиро Оиши (Yasuhiro Oishi), който ми помогна да изработя намотки от сребърни жици за изходните трансформатори със сърцевини от силициева стомана. Резултатът беше потресаващ. Какъв пленяващ звук! Вдъхновен от това откритие изработих междустъпални кондензатори от сребърно фолио. Всичко това доведе до звучене, което никога не успявах да постигна преди. Тогава господин Масахиро Шибазаки (Masahiro Shibazaki) от компанията "Сайбатек" ("Sibatech") даде на този усилвател името "Онгаку", което означава музика.


Шестата "Патетична" симфония на Чайковски
С каква вътрешна сила е изпълнена тази музика.Неочакваната смяна на настроения след втората тема от първа част те довежда смущение. Аз се опитах по своемо да интерпретирам това произведение. Юношата обзет от вълнение започва своя жизнен път, обръщайки се към неизвестността. На границата на своите възможности той се сражава с обкръжаващия го свят и със самия себе си. Светлият лъч на успеха го спасява и той удържа победа. Но времето е неумолимо, то не дава възможност дори да се поеме дъх след битката. Сега той трябва да се противопостави на подземните духове. Грохотния тътен на чинелите сковава от ужас слушателя. Но настъпва примирие и той с дълбока въздишка се потапя в спокоен сън. Тази симфония е пълна с необичайни оркестровки. Медните инструменти следват след басовия регистър на дървените духови инструменти. Всичко е пронизано с ниското звучене на струнните инструменти. Гръмоподобното fortissimo се сменя с нереално pianissimo. Постоянната смяна на retardando и accelerando държи в напрежение. Това произведение изисква от музикантите изключително изпълнителско майсторство, а от аудиосистемата - такова ниво на възпроизвеждане, каквото е трудно дори да си представим. Опитвам се да разбера, могат ли изобщо да съществуват усилвател и акустична система, способни да предадат всички тези чувства, които Чайковски е вложил в тази най-сложна музика? Уверен съм, че в настоящия момент моите усилватели, акустични системи и дози могат да пренесат до слушателя най-тънките отенъци на музиката по-дълбоко и правилно, отколкото всяка друга апаратура звученето, на която понякога повече напомня на безпорядъчно натрупване на звуци. При създаването на моето оборудване, не правя никакви компромиси.


211 и 300В
300В и 211 са еднакви по звучене. И двете се явяват американски изобретения в онези времена, когато тази страна не беше загубила ентусиазма в производството на потребителски стоки с подобаващо качество. В известен смисъл 300В е лесна за експлоатация, поради това че захранващото напрежение е само 400 волта. Смея да твърдя, че именно японските аудиофили разкриха пред цял свят превъзходното и уникално звучене на 300В. Ако сте правили или просто сте чували усилвател на 300В, то знаете за какво става дума. Съществува мнение, че тайната се крие в конструкцията на окачването на жичката на директно отоплявания катод. Тя като че ли виси надолу, поддържана от пружини. Ако помните първите механични ревербератори са също от пружинен тип. В известен смисъл сякаш микроскопична ехо машина е поместена вътре в електронната лампа. Това частично се потвъждава от тихия отзвук, възникващ при почукване по балона на 300В. Разликата в звучането на 211 и 300В е обусловена от материала, от който е изготвен катод с директно отопление. За увеличаване на здравината на отоплителната жичка 211 съдържа торий. Не забравяйте, че тези лампи са били предназначени за военната промишленост. Усилвателя на триода 211 звучи ясно и плътно. Бих искал да отбележа, че "300В Golden Dragon" притежава отлични характеристики. Говоря за това с особена гордост, защото в тези лампи се използва волфрам, получен по най-новата японска технология


 
Връзки
· Повече за Hi-Fi
· Статии от ALNICO


Най-четена Статия Hi-Fi:
Какво да правим с грамофонната плоча?

 
Рейтинг за Статия
Среден Резултат: 3.68
Гласа: 16


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

 
Опции

 Извеждане в Отделна Страница Извеждане в Отделна Страница

 
"Login" | ВХОД | 3 коментари | Търсене в Дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не е позволено Коментари за Анонимни, моля регистрирайте се

Re: Х. Кондо. Моите размисли върху Hi-Fi (Резултат: 1)
от bezobraznia Време: Saturday, March 26 @ 19:45:34 CET
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение) http://step-in-hifi.atspace.com
Добро... да, добро...
Забавна, любопитна и полезна информация!




Бях в зала (Резултат: 1)
от zgrync Време: Saturday, April 02 @ 19:04:53 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
не знам дали е използван "300В Golden Dragon"
но държа да потчертя :
оркестъра на Ангел Заверски ми прозвуча божествено .... след него беше немислимо
да остана с Британските ТНТМ изпълнители
при тази акустика!
БРАВО на Японските инженери сътворили тази магия !


p.p. за който не знаят Японското правителство дари на зала "България" аудио НЕВЕРОЯТНА КОНЦЕПЦИЯ !




Re: Х. Кондо. Моите размисли върху Hi-Fi (Резултат: 1)
от alexeiypetov Време: Tuesday, March 11 @ 00:03:25 CET
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Скачать ICQ для Motorola [jmboisql.ru]



muzica noua muzica noua
PHP-Nuke Copyright © 2005 by Francisco Burzi. This is free software, and you may redistribute it under the GPL. PHP-Nuke comes with absolutely no warranty, for details, see the license.
Генериране на страницата: 0.04 секунди