Bulgarian Audiophile Society
Добре дошъл, непознат! Можеш да се регистрираш безплатно тук!
Имай предвид, че този форум не е за начинаещи!


Навигация
·Начало
·Форуми
·Публикувай статия
·Моят акаунт
·Upload
·Download
·Архив
·Връзки
·Класация
·Теми
·Gallery Галерия
·Нова Галерия
·Конвертор на кирилица
 
Реклама


Онлайн магазин
 
Галерия
·Галерия
·Енциклопедия
·Пропаганда
 
Реклама от Google
 
Login
Псевдоним

Парола

Не сте се регистрирали?
Можете да направите това от тук . След като се регистрирате, получавате няколко предимства - можете да променяте изгледа, да конфигурирате коментарите и публикувате съобщения със Вашето име
 
Forums

 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 продавам CD Philips CDC 745 за 40 лева
 Philips CD960
 Продавам две 6" ви басчета
 Продавам дек Technics RS-BX404
 Продавам тунер Technics ST-G460
 Как го прави Олег Рулит
 Продавам транзисторен ресивър JVC за 140 лева
 Купувам лампомер TESLA BM215A
 Продавам усилвател със субуфер 8" Megavox
 Пусни своя глас!Бъди пич!Бъди Българин!
 разпродажба 12",15",18" говорители
 Използване на 24 битов сигнал в SpectraLab
 Търся Fostex fe 126
 Китосване или рязане ?
 МОЯТ ПОСЛЕДЕН ЛАМПОВ УСИЛВАТЕЛ
 Продавам активен суб Harman/Kardon с дефект
 Пустите му АМЕРИКАНЦИ
 Подкрепете и този форум...

bgaudio.org Forums

 
 
Технологии Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането
Публикувано отAlnico Време: Friday, June 10 @ 14:21:35 CEST
Със Съдействието на Alnico

Интервюто е проведено в стаята за прослушване на 47 Laboratory през юли 1999 година.

Присъстващи са г-н Junji Kimura - президент и главен конструктор на 47 Laboratory, г-н Koji Teramura - директор на маркетинговия отдел, интервюто провежда Yoshi Segoshi от Sakura Systems (дистрибутор на продуктите на 47 Laboratory в САЩ).

Yoshi Segoshi (въпрос): Благодаря ви за предоставената възможност. Бих искал да разбера, как сте стигнали до пускането на толкова необичайна серия от апарати и каква концепция е заложена в нейната основа. Тук прозира нещо общо с японската философия, но ми се иска да разбера повече подробности за това. Всички ваши изделия са толкова необичайни и много малки по размери. Как стигнахте до това решение? Може би, причината за това е желанието те да са в хармония с малките японски стаи?

Koji Teramura: Не, дори за японски стаи те са прекалено малки (смее се). Нашата първоначална идея беше (и остава) създаването на такива аудиокомпоненти, които да могат да осигурят минимална загуба на информация. Очевидно е, че на изхода от компонента не можем да получим повече информация, отколкото е въведена в компонента и има само два начина да се минимизират загубите. Единият - да се създаде по-кратък път на сигнала, а другият - да се направи така, че пътя да се състои от възможно най-малко количество детайли. Тези фактори обуславят малките размери на нашите изделия.

Junji Kimura: Също така, направих захранването в отделен блок и това може би е още една от причините за това, че нашите изделия са изглеждат толкова малки. Освен това, обемния (триизмерен) монтаж, използван да съкрати дължината на пътя на сигнала, ги прави още по-компактни. Но ако разположим компонентите върху плоскости и добавим захранването, ще се окаже, че размера на нашите изделия няма да се различава от размерите на традиционните апарати. Загледайте се във вътрешността на другите усилватели - там има толкова свободно място!

Yoshi Segoshi (въпрос): Вие много сте писали за контрола на механичните резонанси на компонентите. Разкажете, моля ви, за това по-подробно. Какво правите, за да осъществите такъв контрол?

Junji Kimura: Това е доста трудна тема. Ние не се опитваме да контролираме резонанса, поне не в традиционния смисъл. Обикновеният подход към механичните резонанси и вибрации подразбира тяхното демфериране, нашият предполага напълно противоположното. Вместо да заглушаваме резонанса, ние се опитваме да съществуваме съвместно него.

Koji Teramura: Да, нашият подход се основава на допускането, че не можем да отстраним вибрацията, няма значение с какво. Ние можем да изменим мода на резонанса и неговата величина и какво ли не направихме, но не можем да го отстраним съвсем. Когато се говори за управление на резонанса, това обикновено означава изменение или изместване на качествения фактор (Q) на демферирането, или комбиниране на различни материали за конструкцията. Но докато използваме известни материали е невъзможно да се премахне резонанса от чуваемия диапазон, а при заглушаването му ще предизвикаме изменение в самия сигнал. Това често води до по-голяма деградация, отколкото пълното отсъствие на демфериране. Ние предполагаме, че сигнала и вибрациите не винаги са длъжни да се противопоставят един на друг. Винаги се смятало, че сигналът е "добрия младеж", а вибрациите са "лошите момчета" и че трябва да се убият всички лоши, за да се помогне на добрия. Но това е от серията на фикс-идеите (догмите), които, освен всичко, не винаги са правилни. В края на краищата, и сигнала, и вибрациите произлизат от един източник, от един източник на електрическа енергия и в своята основа те са синхронизирани. Демферирайки вибрацията, ние разрушаваме тази синхронизация.

Junji Kimura: Нашият подход повече прилича на алтернативна медицина вместо на традиционния западен медицински подход.

Koji Teramura: О, такова нещо още не съм чувал (смее се).

Junji Kimura: Когато нещо не е наред, ако вие разглеждате само повърхностните симптоми и предписвате на пациента прекалено много лекарства, резултатът често завършва със странични ефекти, само туширащи първичния проблем. Струва ми се, че именно това става в съвременното аудиоконструиране. Те убиват пациента, натравяйки го с лекарства! Да мислим, че можем да установим пълен контрол над природата - това е явно високомерие, по-добре е да потърсим по-подходящ начин да съжителстваме с нея.

Koji Teramura: Да. Ако не можем да спрем вибрациите, трябва да намерим начин да намалим тяхното влияние върху сигнала. Не съществува такъв супер материал или метод, който да избавя от вибрациите и да не ги пуска обратно. Смятаме, че вибрацията може значително да се намали като се създаде твърда и компактна конструкция.

Yoshi Segoshi (въпрос): Получава се, че малкият размер помага да се съхрани информацията и едновременно с това намалява вибрациите, така ли е?

Junji Kimura: Краткият път на сигнала и минималното количество детайли помагат да се съхрани информацията, а това позволява да се направи апарат с компактни размери, което води до намаление на вибрациите. При използването на един и същ материал, колкото по-малък е направения елемент, толкова по-твърд става той, повдигайки резонанса на по-висока честота и намалявайки неговата мощност.

Yoshi Segoshi (въпрос): Така ли смятахте още от самото начало? Или стигнахте до този извод по време на работата?

Koji Teramura: Както вече казах, ние си бяхме поставили като задача да намалим до минимум загубата на изходна информация, така че краткия път на сигнала и малкото количество детайли беше идея от самото начало, но в хода на разработването всичко тръгна ръка за ръка.

Yoshi Segoshi (въпрос): Когато говорите за минимизиране на загубата на информация, звучи така, сякаш знаете, че в други проекти тя се губи не малко.

Junji Kimura, Koji Teramurа: Не, ние не знаехме докато не започнахме да експериментираме.

Koji Teramurа: Стъпка по стъпка открихме, че в записите (особено в компакт дисковете) съществува много повече информация и това, което смятахме за ограничение на формата, се оказа по-скоро ограничение във възпроизвеждащото оборудване.

Yoshi Segoshi (въпрос): Какво ви подтикна да експериментирате? Какво не ви харесваше в съвременните аудио конструкции?

Junji Kimura: Всички тези апарати са много големи и много скъпи (смее се).

Koji Teramurа: И звучат не толкова добре, взимайки предвид размера и цената им (смее се).

Yoshi Segoshi (въпрос): Защо не звучат добре?

Junji Kimura: За мен, много от апаратите имат "електронен" звук. Разбира се, това се проявява в различна степен в различните апарати, но на мен винаги ми звучат изкуствено. Може би, г-н Терамура може да обясни това по-добре от мен.

Koji Teramurа: Ти винаги ми даваш ролята на лошото момче! (Смее се). Не зная дали точно това е искал да каже г-н Кимура, но изглежда, че съвременните аудиоконструкции се концентрират върху звука, а не върху музиката. За мен да слушаш звука и да слушаш музиката са две съвършено различни неща. Музиката - това е по-скоро, когато една нота преминава (поражда) в друга, а не просто изброяване на всяка нота, но повечето от съвременните high-end аудио системи, изглежда, че повече се ангажират да осигурят чистотата на всеки звук и не се притесняват как тези звуци се сливат в музика. Така че всички звуци звучат статично и отдалечено. Съществува пропаст между пространството, където се намира слушателя и пространството, където се намира възпроизвежданата музика. Вероятно, това е, което г-н Кимура нарича изкуственост. Слушателят по-скоро остава самотен наблюдател и не е въвлечен емоционално в музиката.

Yoshi Segoshi (въпрос): Има ли някаква връзка тук с това, което вие наричате "activity" (активност, енергичност) на звука?

Koji Teramurа: Под думата "activity" аз разбирам това, че всяка нота в музиката - не е изолиран звук, по-скоро вектор, който включва в себе си миналото, настоящето и бъдещето. Тя съществува не като нещо статично, обособено, а като активно, живо същество. С други думи, музиката, независимо дали е възпроизведена или изсвирена, носи в себе си страстта на музикантите, звукозаписните режисьори, а също така на инженерите-конструктори и аудиофилите, които я създават отново. Повечето съвременни high-end апарати не дават възможност на слушателите да усетят тези чувства. Вместо това, те имат рафиниран, шлифован, статистичен звук. По-голяма роля играят техническите параметри, сложността на детайлите, превъзходното качество на материалите, но на мен ми се струва, че те нямат голямо практическо приложение при възпроизвеждането на музиката.

Junji Kimura: Само тези, които не са съвсем уверени в конструкцията, се безпокоят за качеството на детайлите и екзотичните материали са последното средство за конструкторите, чието въображение вече се е изчерпало. Да вземем кондензатора. Говори се, висококачествените кондензатори най-добре осигуряват високите честоти. Добре, а какво означава високи честоти? Повече от 100 kHz? 100 MHz? Универсално определение за високи честоти няма. А как е при ниските честоти? Никога не съм чувал някой да говори за това. Даже дължина на извода, превишаваща 5 mm влияе върху характеристиките на кондензатора.

Yoshi Segoshi (въпрос): 5 mm? А колко наносекунди ще са необходими на електроните да преминат тези 5 mm?

Junji Kimura: Вие разбирате, че електроните не изминават тези 5 mm в празното пространство. Те изминават 5 mm през определено вещество, което има определени характеристики и се влияе от околната среда по определен начин. Ако всичко работеше както е на теория, а електроните притежаваха безкрайно голяма скорост, нещата щяха да бъдат далеч по-прости, но това не е така. Дори и незначителна промяна в използването или разположението могат да повлияят на резултата, дори и когато са основани на една и съща теория. Колкото повече са детайлите в схемата, толкова повече е вероятността от появата на странични ефекти. Засега ние се стремим да използваме минимален брой детайли, защото страничните ефекти от добавянето на повече компоненти, създава повече проблеми.

Yoshi Segoshi (въпрос): Защо, как мислите вие, днешния high-end е станал такъв? Можете ли да назовете някое конкретно събитие или причина, които са довели до днешното положение?

Junji Kimura: Не зная как е в Америка, но моят опит в японски компании ми показа, че разработката на някой продукт от група инженери завършва с това, че се убива характера на изделието. Получава се нещо сиво и посредствено. Разбира се, винаги има ограничения във времето и средствата, така че виня за всичко не инженерите, а този подход, съгласно който ръководителите на компанията произвеждат новите продукти, основавайки се на стратегиите на пазара. Едно време завиждах на американските инженери, защото те изглеждаха, че имат по-индивидуален подход. Много ми харесваха някои американски изделия, макар че нивото сигнал/шум беше лошо, възпроизведеното като цяло беше много динамично. Разбира се, говоря за това, което беше преди 20 години. Сега, с всички тези чудовища-усилватели и неефективни тонколони, се чувствам съвсем не така комфортно. Усилвателят трябва просто да има достатъчно мощност. Той трябва монолитно да възпроизвежда музика, дори и при малко ниво на звука. Много компании произвеждат мощни усилватели, за да се справят с неефективните говорители, имащи ниско съпротивление, свързани паралелно с множество транзистори с помощта на проводници с различна дължина. Така нищо добро няма да се получи. Това е като високоскоростен автомобил, който може да измине четвърт миля бързо, но не може да завие бързо. Наблюдавайки игра на тенис, ще видите как играча минава от крак на крак, чакайки топката. Така трябва да бъде. Големите, тромави апарати никога няма да могат да реагират достатъчно бързо, ако топката бъде подадена в другия ъгъл на корта. Производителите на усилватели и тонколони трябва по-добре да се договарят по между си. Или маркетинговата политика ги заставя да държат в тайна собствените си постижения? (смее се)

Koji Teramurа: Мисля, че една от причините, може да е това, че хората от младото поколение вече не слушат сложна музика. И производителите не са виновни затова. Ако слушателите пожелаят да се възпроизведе сложна, наситена с нюанси музика, те не би трябвало да подберат компоненти, основавайки се само на един принцип - чистотата на звука. Легендарните тонколони на 50-те и 60-те години - JBL, Altec, Tannoy, Quad и други от гледна точка на съвременните стандарти имат явни недостатъци, но при това те притежават немалко "activity", донасяща музиката до нас. Техните недостатъци стават по-явно забележими, ако се слушат силно. От друга страна, съвременните аудиофили, изглежда специално включват музиката по-силно, за да запълнят тази липса на "activity" и информация. Появата на компакт диска също оказва влияние върху съвременния high end. За да се предаде по-широк динамичен диапазон, присъщ на компакт диска, с конструкцията на усилвателя и тонколоните стана нещо странно.

Junji Kimura: Извинете. Аз правех същото, когато работех в една компания по това време (смее се). Ние много експериментирахме с разширението на честотния диапазон, ръководейки се от ред параметри, никога не обръщайки внимание на прослушването. Резултатът, мисля беше лош. Работехме с електрониката, а не с музиката. Към това, с появата на компакт диска, се добави и разцвета на пазара за аксесоари. Може, тук, да не се види пряка връзка, но цифровия формат, оставайки за повечето слушатели "черна кутия", ги застави да се снабдят с всякакви неща, които могат да управляват самостоятелно. В резултат на това, те станаха по-загрижени за детайлизацията на звука, създавайки впечатление в публиката, че аудиото е сериозно и трудно нещо. Когато ваш приятел ви помоли да му препоръчате добра аудио система, а вие започнете да разсъждавате за изолатори и проводници, струващи стотици долари, мисля, че вие просто ще го уплашите.

Koji Teramurа: Аксесоарите никак не подобряват качеството на информацията. Понякога ни се струва, че прозрачността или нивото сигнал/шум се подобрява при смяната на някои аксесоари, но това, което в действителност такива аксесоари правят е да намалят количеството информация и това дава впечатление за по-чист звук. Внимателно слушайте, дали се е увеличила или намалила статичността на възпроизвеждането. Ако да, значи, музиката се е свила до звуци. Ако такива аксесоари действително подобряват нивото сигнал/шум, значи, такъв компонент има недостатъци в основата на своята конструкция.

Yoshi Segoshi (въпрос): Струва ми се, че критиците, пишещи за звука на този или онзи компонент, ползват два параметъра. Единият от тях е аналитичен. Звукът се разделя на високи, средни и ниски честоти, а те се опитват да обяснят характера на всеки отрязък, и ви казват как се създава отново звуковата сцена (soundstage). Другият параметър се отнася за емоционалната въвлеченост и критикът ви разказва за опита си в прослушването на тази или онази музика, възпроизведена от този или онзи компонент. Разбира се, аз обобщавам и критиците се различават един от друг, но в повечето случаи всичко, което мога да разбера е дали нещо се харесало на критика или не, но това как е звучало не мога да разбера.

Koji Teramurа: Не съм настроен срещу предизвикателството да се опише звука с думи. Надявам се, да успея да обясня, какво подразбирам под "activity" с обичайни аудиофилски термини, но аналитичните параметри са много груби за такова описание. Може би, всичко може да се сведе до количеството информация. Разбира се, под количество информация аз съвсем не разбирам количеството на чуваемите ноти. В този смисъл всяка нота се състои от почти безкрайно количество информация.

Junji Kimura: На нито един концерт на живо не се чува нито soundstage (звукова сцена), нито разделението на каналите. При изпълнението на живо за вас не е важно моно или стерео е той, нали? От друга страна, съществуват системи, които не могат добре да възпроизведат моно запис, използвайки два високоговорителя.
Аз изобщо не слушам аналитично. Когато нещо не е наред, вие се опитвате да анализирате какво е то или слушате аналитично, когато се опитвате да намерите нещо негативно. В моя случай, повечето от времето съм щастлив, каквото и да правя и след като послушам известно време, мога да помисля, че ще го направя по-добре и започвам да експериментирам отново. По време на работата, аз нищо не измервам, само в случай, че има очевидна аномалия. Всичко става повече или по-малко инстинктивно.

Koji Teramurа: Вие сте щастлив слушател (смее се).

Yoshi Segoshi (въпрос): Изглежда е така (смее се). А какво смятате за еталон? Изпълнението на живо?

Junji Kimura: За мен еталонът е в моята глава. Въображение или памет за живото изпълнение.

Koji Teramurа: В тази връзка искам да подчертая, че няма еталон извън опита на конструктора. Някои хора говорят, че винаги има мастър-лента, но ние не можем да я чуем, ако не я прослушаме на определено оборудване. Така че винаги слушаме качеството на възпроизвеждащото оборудване. Дори по време на запис или концерт това, което вие възприемате зависи от това къде се намирате. Бих искал да освободя всички нас от идеята за един-единствен еталон. Когато някой говори за "оригинален акустичен звук", той има в предвид своите собствени възприятия или образи за звука. В този смисъл, качеството на звучене на аудио компонентите се определя от вкуса на инженера и от тези чувства, които са резултат от неговия или нейния музикален опит. Някои неща могат да се кажат и за системата за възпроизвеждане. Тя представя музикалния опит на аудиофила, който я е събрал. Възпроизвеждането на информация чрез аудио компоненти не е просто пасивен акт, а обратното - много творчески. По тази причина, аз много уважавам инженера, който е създал интегралната схема, която използваме в своя усилвател Gaincard.

Junji Kimura: Съгласен съм.

Yoshi Segoshi (въпрос): Какво е вашето мнение за днешното развитие на новите формати? Възнамерявате ли да произвеждате нещо във формат 24bit/96kHz ?

Junji Kimura: Не чувствам нито ентусиазъм, нито интерес към него. Ние, в края на краищата, стигнахме до някъде с текущия формат 16bit/44.1kHz. Колко други компании наистина се опитаха да достигнат неговия предел? Да прескочиш към нов формат без да установиш истинските възможности на настоящия, води до неговото обезценяване и прави лоша услуга на купувача. Какво, по мнението на корпорациите, опитващи се да продадат новия формат, ще правят хората с колекциите си от компакт дискове? Да ги изхвърлят и да си купят същите, но в новия формат? Плащайки дори по-висока цена за всеки диск. Струва ми се, че ще бъде сторено не малко преди настоящия формат 16bit/44.1kHz да се изчерпи както в записите, така и във възпроизвеждането.

Koji Teramurа: Непонятно е, как инженерите, които не могат да се възползват от всички възможности на 16bit/44.1kHz, ще могат подходящо да декодират формат 24bit/96kHz.

Yoshi Segoshi (въпрос): Вие сте против новите пазарни политики относно новите формати, но не против самите формати?

Koji Teramurа: Не зная. Ние нямаме достатъчно мощно оборудване, за да можем да сравним тези два формата непосредствено. Също, не сме уверени, че нашия слух е способен да улови мигновената информация, предавана от истинския формат 24bit/96kHz.

Junji Kimura: Аз не съм против усилията на инженерите, насочени към развитието на нови формати. Може би, концепцията на технологията на разработката ще помогне за производството на материали и детайли с по-добро качество. Но това е единствената положителна черта, която виждам в появата на новия формат, в крайна сметка, сега.

Yoshi Segoshi (въпрос): Благодаря ви за интервюто. Струва ми се, че хората ще сметнат вашите разсъждения за достатъчно проникновени и вдъхновяващи. В заключение, бих искал да попитам, какви са вашите предпочитания в аудиото?

Koji Teramurа: Моите предпочитания са прости или ми харесва, или не. Нищо сложно. Повече от всичко ми харесва, когато в мен възниква чувството, сякаш се намирам в едно помещение с музикантите. Когато чувствам, че хармонията се нарушава, съм разочарован. Струва ми се, че всеки може да каже това за себе си.

Junji Kimura: Аз смятам, че аудиото - това е играчка, великолепна играчка, която внася в живота ни забавление и вълнение. Това е като с дървените кубчета, с които си играят малките деца. Можете да си построите самолет или влак, в зависимост от собственото си въображение, а това не е същото като с пластмасовия конструктор, където от самото начало е известно какво ще се получи. Не бих искал да жертвам живота или жилището си. Някои аудиофили наблъскват стаите си с оборудване така, че никой друг от семейството не може да влезе там. Ето още една причина, поради която аудиото в наши дни стана мания. Това на мен не ми харесва. Бих искал да споделя опита си с много хора - колкото повече, толкова по-добре. Ако се наложи да избирам между уютна и комфортна гостна и аудиосистема, която възпроизвежда великолепен звук, след спирането, на която да почина само в един стол, ще избера първото. Аудиосистемата трябва да бъде приятел на семейството, дома, иначе неизбежно ще умре. Имам приятели, които говорят, че са посветили и дори пожертвали живота си за аудиото. Бих искал да им кажа: забравете!


© 1999 Review Magazine, август 1999


 
Връзки
· Повече за Технологии
· Статии от Alnico


Най-четена Статия Технологии:
Кой е др. Реймънд Райф?

 
Рейтинг за Статия
Среден Резултат: 4.43
Гласа: 16


Моля, използвайте допълнението и гласувайте за тази статия:

Отличен
Много Добър
Добър
Среден
Слаб

 
Опции

 Извеждане в Отделна Страница Извеждане в Отделна Страница

 
"Login" | ВХОД | 33 коментари | Търсене в Дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не е позволено Коментари за Анонимни, моля регистрирайте се

Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от lishev Време: Saturday, June 11 @ 16:35:41 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Yoshi Segoshi (въпрос): 5 mm? А колко наносекунди ще са необходими на електроните да преминат тези 5 mm?

Нека все пак да не говорим глупости, електроните може да се движат много бързо, но когато тече ток по един проводник те не изминават примерно за една секунда километри. Те участват и в топлинно хаотично движение и резултатния път, който изминават по проводника е много малък.
Примерно един метър се изминава за около час.
Това, което се движи много бързо е самият сигнал. Не мисля, че е нужно да се взима в предвид тази скорост, защото е несъизмерима с тази на звука.

Естествено, когато се рекламира нещо някои неща се преувеличават.





Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от oceanman Време: Monday, June 13 @ 13:51:48 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
20Hz= 17.2335 м
20000Hz=0.172335 м

Това е дължината на звуковата вълна при определени условия и скорост 344 м/с

Но тук май за друго идеше реч...

Защо за сетен път се изказват хора, които НЯМАТ пряка база за сравнение...вчера някои ясно усетиха някои неща...




Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от progressor Време: Monday, June 13 @ 14:27:27 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Само да добавя (макар и в статията да се споменава бегло) - 47Labs създава и произвежда усилвателя Gaincard 4706, чийто клонинг са небезизвестните Гейнклони. Поне допреди година официална, потвърдена информация за точния чип, който са използвали те, нямаше в Интернет (оттогава не съм се интересувал особено); като най-вероятен кандидат е спряган LM1875 за 25-ватовия вариант и LM3875 за 50-ватовия, но аз лично не мога да твърдя това със сигурност.




Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от Rutcho Време: Tuesday, June 14 @ 15:42:41 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Според мен вместо да се заяждаме на тема колко е скоростта на електроните, по-добре да вникнем в идеите, които са се опитали да споделят конструкторите от 47.
Има голяма разлика между понятията конструкция и концепция. Според мен именно концепцията е това, което кара аудиосистемите да звучат добре.
Минимален брой детйли, най-къс път на електрическите вериги, пълна реализация на съществуващите елементи и формати - това е начинът да се направи нещо наистина добро.




Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от Goro Време: Thursday, August 11 @ 10:04:43 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
С увеличаване твърдостта на елемента ,наистина се увеличава резонансната честота,намалява се амплитудата, но не се намалява мощността на вибрацията.




Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от Goro Време: Friday, August 12 @ 10:23:23 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Най-къси са връзките в един чип.




Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от apd Време: Sunday, December 04 @ 17:45:08 CET
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Интересна статия. Най-важното в нея, разбира се, е казано в последният параграф. Четох с интерес и известно съжаление всички технически и технологични коментари. За онези, за които горната граница на честотите свършва някъде около 20 килохерца, бих искал да припомня, че човечеството отдавна ползва с лекота електрически сигнали в диапазона 300 ГХц, токове под 1 пикоампер и напрежения, съизмерими с полето на няколкостотин електрона. Трогателни са разсъжденията на тема скорост на електроните и прочие - вероятната причина е слабият успех или недостатъците на учебния план на 'учебното' заведение, което съответният автор е посещавал... Срамота! На всеки би трябвало да е ясно, че и в звукотехниката важи правилото "Shit in - shit out". С трици маймуни не се ловят, и от калпави компоненти добри изделия не стават. Но си има и граница на подобрението, която в звуковият честотен диапазон не е твърде висока. Напоследък, улисана в числа и параметри, публиката май съвсем изгуби връзката с реалността. Човешкият слухов орган е едно безспорно чудо на природата. Но и той има своите ограничения. За да не бъда голословен, обявявам парична награда в размер 1000 лева за всеки, който в обективен тест долови изкривявания с ниво под -90 децибела спрямо реален музикален сигнал, както и за всеки, който чуе шумът или "привкусът" на 16-те бита. Резултатите от този конкурс очаквайте тук - ако някой спечели и не получи обещаното, нека плюе на воля! Но за да има възмездие, въвеждам такса за участие в "теста" в размер на 10 лева. Каня се да сменям колата скоро, и май ще стане още по-скоро! Има обаче една беля, защото изделията, както хората, не се раждат еднакви, макар и да изглеждат такива за неподготвения наблюдател. В този смисъл, ако всички 16-битови устройства бяха равностойни, и всички 24-битови бяха по-добри (заради битовете), всеки мъж с ръста на Айнщайн щеше да е поне толкова умен, а по-високите направо неземно умни! Да не споменаваме жените с ръста на Клаудия Шифър. Но не търсете причината в броя или вида на аминокиселините на ДНК-то... Вместо заключение, прочетете отново статията, но внимателно.




Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от hisopolko167 Време: Saturday, June 23 @ 00:34:52 CEST
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Скачать Skype для Nokia X2-05 [skypees.ru]




Re: Разработчиците на 47 Laboratory -За необичайния подход при конструирането (Резултат: 1)
от alexeiypetov Време: Tuesday, November 05 @ 12:37:12 CET
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Скачать Опера Мини для HTC Titan [sominioper.ru]



muzica noua muzica noua
PHP-Nuke Copyright © 2005 by Francisco Burzi. This is free software, and you may redistribute it under the GPL. PHP-Nuke comes with absolutely no warranty, for details, see the license.
Генериране на страницата: 0.06 секунди