Потенциалната точност на компакт-дисковете срещу тази на плочите
Дата: Monday, October 01 @ 17:26:16 CEST
Тема: Технологии


Ние живеем във време в което за последните 20 години "DIGITAL" се е превърнало в най-употребявания термин в аудиотехниката. С голямо нетърпение ние всички се надявахме че CD-тата ще бъдат по -добри от плочите и ...

The potential fidelity of CD's vs. LP's by Steve Deckert Jan. 2001

Потенциалната точност на компакт-дисковете срещу тази на плочите

Ние живеем във време в което за последните 20 години "DIGITAL" се е превърнало в най-употребявания термин в аудиотехниката. Нашите деца израстват в поколение което мисли ,че музикалните записи са някакви гигантски CD-та.

Всеки от нас който на времето е имал дори и средно качествен грамофон може да сподели спомените си за първия им опит с CD аудиото. С голямо нетърпение ние всички се надявахме че CD-тата ще бъдат по -добри от плочите и по пътя към домовете си след като си купихме първите си CD плеъри, повечето от нас веднага са намерили CD-тa отнякъде.

Нетърпението постепенно е нараствало докато накрая момента на истината е настъпил и натиснали сме PLAY.

След около 30 секунди, странния нов звук лежи на топка на пода между колоните а ние решаваме че със сигурност сме объркали нещо и внимателно преглеждаме всички кабели.

Тогава решаваме ,че плеъра сигурно е дефектен и се обаждаме на приятел който също има нов CD плеър и взимаме на заем неговия.

Същото нещо, този тънък сух и много чист звук не прави нищо правилно и за много от нас това е нашетo най-първо преживяване на слухова преумора.



В следващите години имаше голям натиск над производителите да подобрят качеството – или по точно да оправдаят обещанията си. И въпреки че много аспекти в дизайна на CD плеъри се подобриха, някои части се влошиха. През последните 20 години много хора забравиха огромната разлика между плочи и CD-та и свикнаха слуха си и очакванията си на по-ниско ниво фокусирайки се на добрите неща повече от колкото на лошите. Наистина има и добри страни повечето свързани с ергономичност вместо с точност. Освен това по мнението на мнозинството хора, които никога не са имали висококачествен грамофон бе, че в сравнение с касетъчните декове, CD-тата наистина звучаха по-добре. Те бяха чудото на компютрите, следващата стъпка на прогреса за човешката раса. Всеки трябваше да има CD-плеър и да види за какво става дума в тази голяма стъпка напред и наистина евентуално те станаха евтини и достатъчно достъпни така че всеки успя.

Аз още си спомням как една от най-изтъкваните причини от продавачите на CD за примамване на клиентите беше, че можеш да надраскаш диска и той ще продължи да свири без пукания и прекъсвания. Още по интригуващо беше за тези, които някога бяха надрасквали любимите си плочи.

Спомням си, че CD-тата бяха трудни за намиране и, че чаках с месеци да излязат на пазара.



Беше почти година от както си бях взел първия си CD плеъер, когато в магазин за техника станах свидетел на продавач който обясняваше това чудо на техниката/науката на млада семейна двойка. Точно по средата на рекламното си представяне той хвърли CD-то на пода и с обувката си го стъпка и разтърка. С широко разтворени очи двойката стана свидетел на демонстрацията как CD-то щеше пак да свири след всичко това. CD то прекъсна, презкочи изпука и семейството си тръгна а предполагам че продавача прекара останалата част от деня оплаквайки се как не е разбрал правилно технологията.



Сега е 2001 (когато е писана статията – бел. пр.) година, и много производители са се съсредоточили над концепцията за самостоятелен цифро-аналогов преобразувател с транспорт успявайки да направят CD-тата слушаеми. Нови формати с по-висока резолюция са в процес на разработка и ще ни помогнат още по лесно да забравим плочите и добрите стари грамофони. И ако трябва да бъда откровен моето притеснение е ,че просто всеки забравя.

Забравя наистина колко по-добри са плочите.

Тенденцията която намирам при повечето аудиофили със свестни CD- е да се оправдаят с липсата на плочи или ,че музиката която харесват е твърде трудна за намиране на плочи. И по същото време, много които имат хубави грамофони имат други слаби компоненти, обикновено предусилвател и усилвател които замазват повечето от магията която добрата доза може да предложи. Това комбинирано с притежаването на един от добре звучащите сиди плайери прави много лесно да заключим че звуковата разлика между двата не е толкова голяма.

Това ще завърши по същия начин по който децата с техните запълнени с компютри модерни спортни коли. Всички те вярват ,че нищо не е било по-добро докато не направят грешката да форсират колата си до моя 1972 Монте Карло на светофата.




1972 Monte Carlo 2 Door Hard Top / Bench Seat / 350TH Automatic / Rally wheels / Eagle GT Radials / Headers with Dual Exhaust / 430HP 383 Stroker Engine / AC has been removed / no rust, fresh paint.

FOR SALE 1972 Chevy Monte Carlo



Факт е, че грамофоните с хубава MC доза, рамо и плоча в комбинация с правилната електроника ще разбие възприетата идея за качество на CD.

Лесно е тази разлика да се загуби когато се използват ниско качествени компоненти. За да разберем защо CD-та звучат толкова зле и плочите толкова добре ние наистина трябва да разберем следните няколко неща:

студиото където е направен записа и точноста на цифровата електроника която използваме. В средно и над-средно ниво студио ако проследим пътя на сигнала по който и да е трак най-вероятно ще можем да обиколим света поне 3 пъти с него. Представете си студиен микрофон за 4000 долара захранван през 100-ци метри кабели. Това би ядосало дори и най-пренебрежителния аудофил.

Вземете това и го прекарайте през 50 предусилвателя, еквалайзер, компресор, ефекти, смесителен пулт със 700 настройки. Когато вече е на лента е твърде късно и записа е доста развален.

Тогава се опитват да го поправят по цифров път по време на миксирането в надеждата да успеят да възстановят поне малко от живота който е бил отнет от музиката. Резултата е сух и предимно двуизмерен запис.

Това е вярно дори и за записите на плочи. С изключение на някои аудиофилски и други на студия на световно ниво, записите не са особено акуратни.



С високата точност и супер ниските изкривявания на полупроводниковите усилватели и цифровата входна част (работеща по един компресиран и прекалено контролиран начин) вие чувате някакъв сух и двуизмерен звук.

Гордият инженер който е измислил всичката тази апаратура би спорил, че страхотните параметри на техниката означават, че звука ще бъде перфектен. Но няма да спомене, че полупроводниковите устройства са толкова бързи и акуратни че имат нужда от огромно количество обратни връзки дори на всяко от стъпалата си за да не приемат радиосигнали от други планети или просто да изгорят от самовъзбуждане.



Със всичката тази точност идва умората при слушане и неприятното чуство че сме станали свидетели на всичките тези недостатъци на повечето записи които прослушваме.

Вярвайте или не, причината поради която ламповите усилватели звучат по приятно от транзисторните е факта, че те не са перфектни и имат изкривявания. Другата причина е ,че те нямат нужда от хитрини, които да ги предпазват от изгаряне , което пък означава че имат по малко части. Дози за грамофони които звучат добре също не са перфектни.

На практика има два начина по които може един лош запис да звучи задоволително.
Единия начин е да имате възпроизвеждаща система която да го филтрира толкова добре, че "завесата" да бъде толкова дебела, че да не можем да разпознаем какви са свирещите инструменти.
Другия е да се добави обратно това което липсва от записа с добро механично резониращо устройство като игличка и грамофона доза.

Това което плащаме когато купуваме добра доза е желаната интерпретация. Интерпретацията и презентацията на записа е задължение на дозата и най-добрите такива ще се справят с много обемност и динамика!!!!!!!

Резултата ще бъде напълно холографска музикална сцена с много метри дълбочина. Бихте седяли чудейки се как по дяволите звукоинженерите са успели да уловят такова присъствие и дълбочина?

Истината е, че не са. В действителност самият инженер, който е миксирал записа няма да знае за какво говоря. Не, дозата/игличката е отговорна за резултата. Добра движеща се MC доза добавя илюзията и добавя обратно това което често е отрязано при процеса на запис. Това е механично устройство управлявано от законите на физиката които резонират и възбуждат информацията обратно в електрическа енергия.

Заради преобразуването от механичен до електрически сигнал, контролиран от иглата /дозата много аудиофили са заявявали че са виждали господ в техните стаи за слушане след като са чули музика която превишава дори качеството на живо изпълнение.

Трудно е да се направи същото нещо за CD-та защото при тях няма механически фактор. Единственото истинско възможно преобразуване за CD-плеър е крайния аналогов изход и тези който съм чувал да звучат най-добре имаха лампов изход и бяха внимателно настроени и забавени така, че да прилепват звуците обратно към записа, създавайки полу-вярна илюзия.

Тези рядко срещани CD- или по добре да ги нарека цифрово аналогови преобразуватели са резултат от много мъчителни часове, в които дизайнерите/инженерите, подобно на производителите на дози са надарени да дадат глас на един компонент. Аз предпочитам да мисля за него като възможност за електрониката да диша по малко или да превежда.

Така, че ако вярвате на всичко това, е лесно да се види колко рядко ако въобще има шанс за CD- да звучи по-добре от грамофонна система.

Ако преследвате магическата илюзия която вярвате ,че е възможна но изглежда убягва всеки ваш опит, трябва да разберете че магията е в интерпретацията на записа.

Имайки предвид всички ужасни неща които се случват на сигнала по време на запис, е ясно, че ако се стремим към перфектна точност на възпроизвеждане това би направило аспирина (срещу главоболие) неразделна част от вашата система.



Най-добрата илюзия която може да създадете като аудиофил е звук, който е по-динамичен и истински от оргинала. Но трябва деликатен баланс на системата и добра постановка. Аз съм открил, че това е възможно със следните компоненти:

Планарни говорители, еднтактов триоден усилвател без обратна връзка, еднотактов триоден RIAA пред-усилвател, добра “Moving Coil” доза с повишаващ трансформатор, добро грамофоно рамо, добър грамофон и хубави кабели. Ако дори и само един от компонентите в гореспоменатия списък е слаб, илюзията ще изчезне.

Например ако хубав грамофонен RIAA пред-усилвател е заменен с полупроводников такъв , илюзията ще изчезне и крайния резултат ще бъде като този на много добър CD-плеър.

Моето мнение ,че ако не можете да създадете абсолютната илюзия (такава която би ви накрала да тичате в кръг клатейки глава в изумление) няма смисъл да се занимавате с плочи особено днес.

Ако ще се захващате с плочи няма преки пътища. Можете да създадете илюзията със скромните 2000 долара. Грамофон, рамо, доза, пред-усилвател ако сте прецизен и внимателно изберете компонентите си. Това е цена близка до тази на добър ЦАП и за разликите в звука мисля ,че ползите са ясни.

От както магията е в интерпретирането на записите, ще го кажа отново, екстремна прецизност и спецификации ще ви гарантират всичко с изключение на възможността да чуете тази магия.

Добрата доза е механично аналогово устройство. По тази причина, CD дори и в нов високо качествен формат е малко вероятно да има същата магия. Така, че ако чакате да видите дали има смисъл в това да притежате добра грамофона система, не чакайте.

Ще забележите, че напоследък при високо-качествените ЦАП-ове вече има ехо компоненти, системи за възстановяването на хармоници и редица други модули които карат ЦАП-а да работи до по-високо ниво на точност ( когато тези компоненти въобще работят). Лесно се забелязва, че всичките тези имат едно общо нещо и то е, че всичките се опитват да пресъздадат интерпретиращата магия на една добра грамофонна доза.

Превод: Любомир Панчев "aka mindixel@www.bgaudio.org"
Тежка редакция: Кирил Кирилов

Оригиналът на статията се намира на: http://decware.com/paper20.htm





Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=107