Захранващия кабел
Дата: Monday, October 22 @ 12:42:05 CEST
Тема: Технологии


Темата „Захранващ кабел“ е неизбежна и отдавна дискутирана. Дали обаче трябва да я приемаме сериозно. Ако ефекта от захранващия кабел беше „забелязан“ от няколко човека, не си заслужаваше изобщо да му обръщаме внимание. Но, колкото и да изглежда удивително, подобни съобщения се получават от различни страни на света. Много фирми произвеждат и успешно продават високотехнологични захранващи кабели. Това е достатъчно основание поне да имаме „едно на ум“.

Дали трябва да вярваме или не, на този феномен? Категорично не трябва да вярваме в нищо, ако сами не се убедим в него. За нас има смисъл само това в което сме сигурни.

По начало в разискванията за кабелите, и не само при тях, имат две страни: търговска и техническа. Да забравим, поне за малко за цените. Те не са всеобщо достъпни, нито са оправдани за повечето потребители. Но да отречем, че нещо съществува, само защото не може да си го позволим е не сериозно. В крайна сметка форума е технически. За мен, този проблем е интересен само от техническата му страна.

Нека да се абстрахираме и от различни други технически мерки като заземяване, изграждане на специална собствена инсталация, разделителни трансформатори, мрежови филтри и други прийоми не касаещи темата, макар че имат връзка с нея.

Ако при интерконекта и спикер кабела, сигналния ток протича през самия кабел, то през захранващия кабел не тече сигнален ток. Отгоре на всичко това е последният метър от дългата мрежа, свързваща ни с трафопоста. Най-лесната асоциация е, че това прилича на един филтър на края на чешмата чрез който водата се избистря. Т.е. става въпрос за някаква цедка, която премахва вредни компоненти. Колкото и да е ефектно това сравнение, то е абсолютно невярно и ще обясня защо.

Всеки безкрайно тънък проводник има индуктивност за един метър µо = 4.Pi.10^(-7) = 1,26 µH/m. Увеличавайки диаметъра му, тази индуктивност слабо намалява. Когато доближим два проводника от една верига един до друг, това което се променя е появата на паразитен капацитет и проводимост между тях и намаляване на общата индуктивност (не под 0,4 µH/m ) и скинефекта, вследствие на взаимната магнитна връзка.

Това е което превръща два проводника в кабел. При сравнително високи честоти, когато дължината на вълната е съизмерима с дължината на кабела, в неговите жила се развиват електрически процеси, зависещи освен от честотата и от генераторния и товарния импеданси. Тези процеси са описани в „Теория на дългите линии“ и се използват от съвременната техника. Поради популярния характер на изложението, няма да се спираме на тази теория.

Но от тази теория, трябва да се знае, че един кабел с дължина кратна на четвъртинка от дължината на вълната, в зависимост от това дали е отворен или затворен на късо в края, има на входа си безкраен или нулев импеданс, а при други дължини – капацитивен или индуктивен характер.

Товара в изхода се трансформира на входа и може импеданса дори да смени знака си. Четвърт вълнова линия, затворена в края си на късо е изолация на входа (еквивалент на паралелен кръг), а отворена на края - е късо на входа (сериен кръг). Този пример показва колко силно може да влияе кабела върху нивото на сигнала. Дали обаче е така за мрежовата честота? Нейната дължина на вълната е 6000 km.

За кабел с дължина 1,8 m, отразената вълна, от несъгласуваността му, е толкова нищожна, че е под грешката от изчислението и измерването. При това става въпрос за ток във верига, която няма никаква връзка със сигналните вериги. Скинефекта би имал смисъл за проводници с диаметър >18,7mm и то ако говорим за дължини измервани в километри. За мрежовия кабел този ефект също практически не съществува.

Друга хипотеза е че кабелът е филтър. Напротив, колкото е по-силна магнитната връзка между жилата (колкото повече кабела е кабел), толкова повече той е прозрачен за противофазните сигнали, от и към товара.

При идеалния кабел индуктивността му е нулева, а няколко стотин пикофарадния капацитет не може да се усети от мрежата. За синфазните смущения – няма никаква разлика дали имаме специален или случаен кабел.

Понеже кабела е натоварен несъгласувано, той може да проявява резонанси, но на честоти – десетки мегахерци. На значително по-ниски честоти са резонансите в инсталацията ни.

Един често срещан прийом са различни начини за сплитане на жилата на мрежовия кабел. Дори има патенти на тази тема. Това увеличава капацитета и намалява индуктивността, като с това понижава характеристичния импеданс. В такъв кабел, ако попадне външно синфазно смущение, то няма да достигне до товара. Но смущение е по-вероятно да се индуктира в електрическата ни инсталация, която съвсем не перфектно симетрична. Тогава нашият високотехнологичен кабел няма да го спре.

Кабелите условно се разделят на два вида – симетричен (балансиран) и несиметричен (не балансиран). Между тях няма принципна теоретична разлика. При несиметричния кабел, единия проводник обвива другия, докато при симетричния, двете жила са равностойни. Симетричния кабел се използва във вериги, на които двата проводника са активни, до като при несиметричния единия е свързан със земята/нулата.

Сплитането на жилата на мрежовия кабел го симетрират, а свързването на едното жило с нулата на несиметричната инсталация го разсиметрира.

Няма никакви основания да се предполага, че има някакво предимство в това, че паразитните параметри на кабела са разпределени, а не съсредоточени. Истината е че всички резистори – слойни, обемни и жични, както и всички кондензатори – фолийни и слойни са в същност линии с разпределени параметри, но в рамките на собствения си обем.

Според съвременната физика преобладаващата част от енергията се пренася в пространството около проводника. Изолацията оказва много силно влияние, както и при кондензаторите. Така наречената „линия на Губо“ използва точно това. Линията е едно проводна с многослойна изолация, служеща за концентриране на енергията максимално близо до повърхността на проводника.

Докато при интерконектите и спикер кабелите, се предполага че проводниците с кристална структура оказват влияние на звука, то при мрежовите кабели сигнала не преминава през тях.

С други думи, всички опити за научно обяснение на този феномен, ако той съществува, са неуспешни. Всеки трябва сам да се убеди и да реши как стоят нещата на практика. А за себе си, имам за сега едно на ум, до като не се убедя категорично.







Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=109