ЗВУКОВОТО ИЗРАВНЯВАНЕ И ВРЪЗКАТА МУ С НАЧИНА ПО КОЙТО ВЪЗПРИЕМАМЕ ЗВУКА
Дата: Monday, April 11 @ 19:00:03 UTC
Тема: Акустика


Част 2
ІІІ. Институтът Анстендиг направи нови открития в областта на слуха и звуковото изравняване.


Причините, поради които всяко звуково възпроизвеждане трябва да бъде изравнено са дори по - непреодолими отколкото изкривяването на Флетчър-Мънсън би могло да предположи.

Институтът Анстендиг проведе изследване на слуха и звуковото изравняване в сферата на real-life listening experience.

Досега резултатите са довели до следните открития, които са важни, за да разберем как ние преживяваме/ възприемаме записаната и живата музика.

1. Първият феномен е че честотните екстремуми не се чуват прогресивно по-силно или по-тихо с увеличаването или намаляването на силата на звука.

По-високите и по-ниските честоти просто не се регистрират докато не достигнат определено ниво на сила (праг). С други думи, когато човек слуша запис, който съдържа всички звукови честоти, ако започне от ниско ниво на звука и постепенно го увеличава, той няма да чуе съзнателно честотните екстремуми докато те не достигнат определено ниво на звука. При високите честоти, този ефект започва с важните обертони около 2000 херца.

Ние също така открихме, че КОЛКОТО ПО-ВИСОКИ СА ЧЕСТОТИТЕ, ТОЛКОВА ПО-СИЛЕН ТРЯБВА ДА Е ЗВУКА, ЗА ДА МОЖЕ ЧОВЕК ДА ГИ ЧУЕ.

Възприемането на крайно ниските басови честоти е подобно, но по-сложно, тъй като горните басови честоти се чуват пропорционално по-силно при по ниско ниво на звука.

2. Институтът Анстендиг разкри, че това изравняване играе главна роля при разпознаването на промените в силата на звука. Добре известно е, че слухът е изключително чувствителен към промените в нивото на звука, и не е необичайно, че някои хора могат да забележат малки промени от децибел или дори по-малко.

Институтът Анстендиг е направил следните наблюдения: хората са по- малко чувствителни към промени в нивото на звука при чисти тонове, отколкото към промени в звуковото ниво в програмни материеали, където има по-голямо количество основни тонове и обертонове. Това е пряк резултат от Флетчър-Мънсъновия ефект.

Когато звукът съдържа по-голям диапазон от честоти, хората чуват промените в изравняването при малки изменения в силата на звука. Тъй като промените в баланса на честотите изменят характеристиката на звуковото качество на програмния материал, ние сме склонни да приемем тези изменения като промени в силата на звука. И тъй като чистите тонове нямат сложни обертонови структури, тяхното изравняване не се изменя значително когато се променя силата на звука.

С минимална промяна в характеристиката на качеството на звука, човешкото ухо слабо различава малки изменения в нивото на звука при чистите тонове.

Заключението до което стигнахме е, че при реални ситуации (б.п. каквото и да значи това...), ние различаваме малки разлики в силата на звука, по-скоро защото забелязваме различия в изравняването, отколкото защото ние действително възприемаме промените в самата сила.

Когато някой увеличи звука на уредбата и друг човек в стаята се оплаква, че е прекалено силно, това обикновено означава, че той звучи изкривено, заради промените при възприемането на изравняването. Разликите във възприетото изравняване са равнозначни на дразнител, който е отделен, но се прибавя към възприемането на промените в силата на звука.

Институтът Анстендиг е открил, че хората по-трудно забелязват промени в силата на звука когато честотните диапазони, към които ние сме най-чувствителни, са сподавени (потиснати). Това потвърждава нашето наблюдение, че хората забелязват промени в силата на звука благодарение на дразнители, които са резултат от измененията в изравняването.

Ние също така открихме, че когато звукът е правилно изравнен за отделно ниво на силата му, промените в диапазон от приблизително 5 или повече децибела под него, които се правят в самото ниво на звука са по-трудно различими отколкото при неизравнения звук. Но същите промени са очевидни когато нивото на звука превишава оригиналното, за което звукът е изравнен. Това се получава така, защото високите честоти, които са били точно под техния праг, където са правилно изравнени, внезапно са станали тревожно забележими когато достигат своя праг или преминават отвъд него.

В нашите тестове, музикалните програми бяха най-напред изравнени на първо звуково ниво. Силата на звука беше след това намалена, докъдето това е възможно, без музиката да звучи очевидно неизравнена. Тогава доведохме хора в стаята и установихме, че при тези обстоятелства, докато нивото на звука остава между оригиналната изравнена настройка и нивото до което сме го намалили, те не проявяват същата чувствителност към промените в силата на звука.

Когато намалихме още повече високите честоти в най-чувствителния диапазон на човешкия слух, между 2000 и 5000 херца, можехме да увеличим звука, без никой да зебележи. Нашите заключения са:

1. човешката способност да възприема промените в силата на звука е най-чувствителна в честотния диапазон, който се чува най-силно

2. по-голяма част от нашата прехвалена чувствителност към дори и най-малките промени в силата на звука, не разпознава степента на сила, а по-скоро промените в качеството на звука и дразнещо усещане, тоест дали звука става повече или по-малко дразнещ

3. известният факт, че нашият слух е по-милостив към изкривяване при изравняването на ниските нива на звука, отколкото при високите, се дължи на отсъствието на тези високи честоти, които са отвъд прага на нашия слух.

Следва продължение...





Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=55