Не сте се регистрирали? Можете да направите това от тук . След като се регистрирате, получавате няколко предимства - можете да променяте изгледа, да конфигурирате коментарите и публикувате съобщения със Вашето име
Пуснато на: Нед Юли 24, 2005 11:13 pm Заглавие: Re: с
DDB написа:
Безспорно киното има своите звездни мигове. И в повечето случаи те са именно когато киното заприличва на книга - когато предоставя възможността да се чете между редовете. И знаете ли, когато отначало видях тази тема, за миг само, си помислих: "Какво има общо това с аудио-то?". Има, разбира се. Браво, Серго и благодаря!
Точно това имах в предвид! Много приятно се изненадвам, че се оказва, че гледаме в една посока С тази тема изках да предизвикам разговора за това как трябва да слушаме музика за да има максимално въздействие върху въображението ни. Точно плодовете родени там ни дават най-голямо удоволетворение. И естествено възниква въпроса: знаем ли наистина какво искаме? кое търсим? "къртенето на кочини" ще ни докосне ли до емоционалното състояние на твореца когато е писал музиката. Естествено не е нормално да слушаме само сериозна музика, за което си се изисква определено емоционално състояние, спокоиствие, усамотение и една качествена уредба. Но точно тези редки моменти се оказва, че ни дават многократно повече от ежедневното клатене на стените! А забързаното ни ежедневие, до такава степен е повишило вътрешното ни напрежение, че за мен мога да кажа, че все по-редко се улавям да се средоточавам в музиката. Слушане изпомеждодругото няма да ни издигне духом, а малко по малко ще ни превърне в музикални консуматори за които музиката е поредния инструмент в полза на индустрията.
Регистриран на: Aug 01, 2004 Мнения: 1953 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Юли 25, 2005 11:05 am Заглавие: Re: Книги
KOKO написа:
"Сталкер" на Тарковски това не е "Сталкер" на Стругацки, друга версия, едно художествено кино.
Сценарият на "Сталкер" също е на братя Стругацки.
Имам го някъде, публикуван в съветско литературно списание....
Показателен е фактът, че хората, които сериозно слушат музика, имат сериозно отношение и към литературата и киното. Затова тази тема никак не изглежда като офтопик.
Идва ми наум да направя една анкета - съвместима ли е музиката с литературата. С други думи - колко от нас обичат да слушат мизука, докато четат и каква.
Спомням си, като средношколец, в далечната за жалост 1968 г. едновременно слушах CREAM и четях един юношески приключенски роман "Драконът от Луалаба" от Петър Бобев. И досега в главата ми стои визията за оцелелия след милиони години Тиранозавър, който свързвам с тежкия (тогава) звук на китарата на Ерик Клептън...Детска работа! И все пак...Направете си труда и чуйте "Sunshine of your love" на CREAM.
Последната промяна е направена от DDB на Пон Юли 25, 2005 2:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: Apr 12, 2005 Мнения: 305 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Юли 25, 2005 1:51 pm Заглавие:
Сега, Сталкер не е ли Пикник Край пътя, а филма на Тарковски следва разказа доста добре, макар на първо гледане да не е така.
Иначе спора е никакъв - филма е брутално въздействащ и таланта му да намира подобни забатачени раиони в Ръша за снимки на място слага цялата дигитална помия на холивуд в малкото си джобдже.
Преди време на въпроса ми как да се сдобия с добри колони под 2000лв. се отзоваха 2-3 човека, но за Тарковски българските аудиофили могат да изпишат 100 постинга
Да питам в http://bpm.cult.bg/ за колони освен...
Щеше да е доста странно, ако по повод въпросното ти питане / сори / се бяха изписали 100 постинга за Тарковски, или Хесе, да речем нали ?
Надявам се, че си решил все пак проблема _________________ What this world needs is a good 5 Watt amplifier ~ Paul Klipsch
Искам да се върна към темата с един пример, които демострира как се съчетава музика и филм. Става въпрос за "Стената" на Пинк Флойд. За мен Флойд са едни от съвременните класици. Не мога да определя кои от албумите им е най добър, просто човек трябва да ги има всички! Спомям си, като, че беще днес. Бях около 6,7 клас и отнякъде ми попадна една касета със Стената. Отначало не ме впечатли, но една вечер от немай каде, всичко ми беше писнало, пускам новата касета... след 80 минути я пуснах пак и пак. Не бях слушал такава музика! На другия ден въодушевен от откритието си разпалено бях разказал на мойте приятели и вечерта се събираме в нас да слушаме. Представете си 4 момчета, на които кръвта във вените кипи, стоят 2 часа мълчат и слушат! Магия! Така това стана култовата ни касета, слушахме навсякаде къде тайно къде по спокойно. И в един прекрасен ден виждам плакат, че в киното ни ще дават Стената на филм. Въобще не знаех че това си е екранизация на албума. Отивам доста резервиран. Но точно когато не си подготвен за нещо то се стоватра върху теб със страшна сила. Това се случи тогава с мен. Бях ВТРЕЩЕН! Абсолутна тотална психологическа атака! Невероятнен емоционален заряд. Като че ли не я знаех на изуст! Просто не знам как да предам това което ми се случи! Това е!
И сега като си спомям все още черпя от удоволствието което съм изпитал преди 20 години. Така е, има мигове които ти дават сила да живееш години! Сега лушам MEDDLE, любимият ми албум на Флойд.
Тарковски е художник който рисува с камерата."Андрей Рубльов" e от ранните му филми но е убийствен още повече на фона на бозите които се снимаха тогава .Тарковски е единствения режисьор който може да си позволи на преден план да се извършва едно действие а на заден план в далечината -друго ,без това да отвлича вниманието на зрителя а напротив двете сцени се преплитат хармонично .Чел съм интервю с братя Стругацки за работата по "Сталкер"-сценария е преработван и преписван доста пъти докато от него отпаднат елементите на фантастика и остане чисто философското и общочовешко в сюжета.Спокойно може да се каже че книгата и филма "Сталкер" са две различни неща.По въпроса за книгите-едва ли някога ще направят филм по някоя от книгите на Б.Виан -ясно ви е защо, а и не само неговите книги не могат да бъдат филмирани.Да добавя към списъка на сполучливи филми по книги-"Името на розата" но трябва човек да гледа филма и да прочете книгата(или обратно).
Мдааа... много се радвам, че тук има хора харесващи "Сталкер", тъй като почти никой от познатите ми не харесват и още по-малко разбират филма. И според мен филмът е по-въздействащ от книгата. Много бих искал приживе Тарковски да беше екранизирал и други книги на Стругатски - най-вече трилогията за прогресорите и странниците. Как ли щеше да изглежда през неговия поглед?.....
Братя Стругацки са използвали езика на фантастиката за да кажат неща за които тогава в съветския съюз вкарваха в затвора.Тарковски ги е махнал тези елементи от сюжета защото те са разбираеми само за хората живяли в съветския съюз а той е искал да направи филм с общочовешко значение.
Дали мога да направя нещо като ... твърдение-обобщение.
Книгите се пишат от един, максимум двама души. От своя страна, в киното, театъра и операта се създават колективни произведения на изкуството. И не ми опонирайте, че музиката също е колективно произведение, не се приема; защо - не ми се обяснява*. И така, от едната страна имаме гениална личност, надарена да пише, от другата - също гениален субект в областта на режисирането, или актьорското майсторство, или операторската работа и пр.
Може би вече се досещате накъде бия - гениалните колективни произведения изискват изцяло гениален колектив - дори и една капка оцет разваля цялата каца с мед.
Така че, противопоставянето книги-филми наистина е неоснователно.
*) ОК... музиката на Бетовен не става по-малко гениална ако се изпълнява от не толкова добри музиканти. _________________ What this world needs is a good 5 Watt amplifier ~ Paul Klipsch
Часовете са според зоната GMT + 2 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
С тази тема изках да предизвикам разговора за това как трябва да слушаме музика за да има максимално въздействие върху въображението ни. Точно плодовете родени там ни дават най-голямо удоволетворение. И естествено възниква въпроса: знаем ли наистина какво искаме? кое търсим? "къртенето на кочини" ще ни докосне ли до емоционалното състояние на твореца когато е писал музиката. Естествено не е нормално да слушаме само сериозна музика, за което си се изисква определено емоционално състояние, спокоиствие, усамотение и една качествена уредба. Но точно тези редки моменти се оказва, че ни дават многократно повече от ежедневното клатене на стените! А забързаното ни ежедневие, до такава степен е повишило вътрешното ни напрежение, че за мен мога да кажа, че все по-редко се улавям да се средоточавам в музиката. Слушане изпомеждодругото няма да ни издигне духом, а малко по малко ще ни превърне в музикални консуматори за които музиката е поредния инструмент в полза на индустрията.
/ се бяха изписали 100 постинга за Тарковски, или Хесе, да речем 
