Висококачествен Еднотактен без Обратна Връзка

[Daniel Petrov]

При експериментите, които правих с тази схема миналото лято, мога да кажа, че усилвателя има сериозен потенциал.
Това не е само мое мнение.

Параметри:
Изходна мощност 8-10 Вата при 4 ома.
Двустъпална схема ОС-ОД/сорсов повторител без обратна връзка с директно куплиране между двете стъпала.

Няколко основни положения:
Тъй като усилвателят е критичен основно към входния транзистор, подбирането на двойка с еднакъв ток и
еднакво съпротивление на канала е задължително!(не се скъпете за стотинки, съвсем "на голо" не става просто).
Това не е нискобюджетен усилвател!

За да спестя излишните въпроси (и оправдания) от хора, които не са на "ти" с материала:
Верно е, че всеки е започнал от нулата, но ЕДНОТАКТЕН КЛАС А не е ЛЪЖИЦА ЗА ВСЯКА УСТА!,
особено за начинаеща/"нулева" (уста), запомнете го!
Колкото и елементарна да е наглед схемата, нещата не са чак толкова прости.
За желаещите начинаещи - използвайте нещо по-лесно за оживяване.

Входният транзистор трябва да е с малка стръмност (и с по-висока линейност), тъй като той определя
до голяма степен качеството на "свирня" на усилвателя.
Въпросният 246 е с добра линейност в областта от характеристиката си, в която се използва (2.1÷5.3мА), виж картинката.
Не забравяйте, че усилвателя работи БЕЗ ООВ. Т.е. нелинейността поражда склонност за генериране на
широк спектър от хармоници.

Регулируемото отрицателно напрежение в сорса на входния транзистор служи да увеличи температурната стабилност
на дрейновият му ток и да я изравни с тая на крайното стъпало (двете почти да се изключват взаимно*) -
т.е. имаме дълбока ООВ по постоянен ток. Байпас капацитета я елиминира за променлив ток.
Схемата е изчислявана при около -5V (транзистори с Id=7.5мА), на толкова можете да нагласите напрежението с тримера
преди пускане, после да донастроите, а след 1/2-3/4 час, когато загрее да направите финалната настройка -
във всичките случаи иде реч за 1/2 захранващото напрежение в изхода.

Някои ВАЖНИ препоръки:
Подбират се два еднакви транзистора 2SK246BL на Тошиба с ЕДНАКЪВ дрейнов ток от порядъка на 7.5÷9.0мА,
(версии Y и GR не стават, както и такива без букви след номера, демек от незнаен производител)
Други типове транзистори не стават! Това по повод евентуални въпроси "ама с тоя става ли, че от него имам 2 броя?".
Добре е да имаме поне 6-8 бр. от една партида.

Монтирайте входното стъпало по възможност настрани от радиаторите, а тях отвън - отстрани или на гърба на кутията,
така ще избегнете евентуалната температурна нестабилност на потенциала в изхода.
Заради разделителният кондензатор в изхода това не е страшно, но несиметрията изяжда от изходната мощност, заради
по-ранното ограничение за единия полупериод.

При експериментите, които правих миналата година, в захранването на първото стъпало
използвах дросел с голямо съпротивление, така, че ценера беше закачен директно без товарен резистор
(дросела вършеше неговата работа).

Капацитетите 100 микро с червен надпис са К52-2 или ЭТО.
Стават всякакви, ДАЖЕ и БлекГейт, това вече е въпрос както на лично виждане за качеството на звука, така и на четене на пропагандни материали в нета

Както споменах и преди, за разлика от другите мощни мосфет транзистори за аудио, серията 1056/7/8
(всички са подходящи за конкретната схема, дефакто разликата им е в напрежението дрейн-сорс)
имат вградени предпазни ценер-диоди гейт-подложка (сорсът е вързан накъсо с нея),
както и демпферен диод дрейн-сорс. Т.е. проблем с пробит гейт при пускане няма да има.
(спомням си, че гръмнах преди време един 1529 по тоя начин, а той няма ценери)
Другата особеност на 2SK1056/7/8 е това, че е направен по по-добрата за аудио технология - LMOS.
Т.е. има по-линейни характеристики, както и липсва прагово напрежение гейт-сорс за отпушване.

Монтирайте ги на достатъчно големи радиатори, най добре с планки с по 2 винта, така термичният контакт ще е
достатъчно надежден.


В най-скоро време ще публикувам платки за тоя усилвател.









* При увеличаване температурата, намалява дрейновият ток на входният транзистор, което води до увеличаване
потенциала в дрейна му. При крайният понеже тока е константен, напрежението гейт-сорс се увеличава.
Т.е. потенциала в гейта расте при константен такъв в изхода.
В случая при тоя режим крайният транзистор мърда с 15-16мВ за градус. Дрейна на входния има около 4 пъти
по-малка, която се усилва толкова пъти, колкото пъти е по-голям резистора в дрейна от тоя в сорса.
Или:
направили сме така, че двете събития да са с еднаква стойност, т.е. разликата в изхода ще е нищожна при промяна
на околната температура (тя влияе по еднакъв начин, независимо, че кристала на крайния работи при 80-100°,
докато на входния е с 50-60° по-малко). Ако някой желае да експериментира с друг тип входен, трябва да "нагоди"
стойността на сорсовия му резистор и отрицателното напрежение съобразно неговите температурни характеристики.
_________________
Inspiration Audio
IDS AG
Department of High Tension Works

[Daniel Petrov]

Има и версия с 2SK301R, схемата с него утре.
_________________
Inspiration Audio
IDS AG
Department of High Tension Works

[Daniel Petrov]

Ето симулация на захранването с PSUD II:
PDF
Файл за PSUD II, архивиран:
ZIP
_________________
Inspiration Audio
IDS AG
Department of High Tension Works

[altium]

Здравей,
респект за хубавите схеми и опита, които споделяш.
Би ли казал мнението си за двете основни клас А схемни решения: тази с еднополярно захранване и разделителен кондензатор в изхода и другата с двуполярно захранване и автоматично поддържане на нулата в изхода.
Коя от двете ти допада повече?

[Daniel Petrov]

Разделителният капацитет всъщност е хубаво нещо, почти колкото изходния трансформатор
_________________
Inspiration Audio
IDS AG
Department of High Tension Works