Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 в

[Ivan Rachev]

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
6.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
_________________
Etheraudio
BGaudio
Metropolisaudio
Министерство на Звука
.......срещу ми мишки църкат
като ме видят , познай къде си бъркат.

[Vasil Nikolov]

[Rumen Zografov]

Аз малко закачих от това време (веднага след прехода), но наистина тогава нещата и взаимоотношенията бяха по-истински. Свързваше ни играта на улицата и електронните игри в близкото кафе (но това беше по-късно вече) и живеехме по-спокойно. По улицата в квартала рядко минаваше кола и дори ритахме на нея без да се притисняваме. Преди да започнат "мутренските времена" всичко беше някак уредено и спокойно. Имаше само Канал 1 и Ефир 2, видеото беше лукс, а да имаш PC (2-8-6)...леле! Повече се четеше. Никой не обръщаше внимание на селските тарикатчета с наточените голфчета (1-чки и 2-ки тогава само), просто защото се брояха на пръсти и не бяха толкова показни.
За да си купиш колело се чакаше повече от месец, но пък радостта беше жестока след това.... въобще....отидоха си безброй ценности заедно с епохата си. Сега сме свидетели на технологичен прогрес и нравствен и психологически регрес.
_________________

Истинският меломан е този, който като чуе женско пеене в банята си долепя ухото към ключалката, а не окото.

[Daniel Petrov]

Преди около 25 години оползотворявах всякакви жълти стотинки за някой летящ или плаващ модел от млад техник, влакчета, сглобяеми макети на къщички от ГДР и какво ли още не. Няма да забравя как събирах 5.20 за един чешки планер DANA и когато ги имах, той беше се изчерпал в МТ. Жестока трагедия!
Играех в прахоляка на улица, която никога не е била асфалтирана.
Изкупих всички налични ракетомоделни набори производство на завода за кондензатори в Кюстендил от МТ и изразходвах всичкия ловджийски барут и гилзи на моя старец на село за направата на ракетни двигатели, защото такива не се продаваха свободно.
Повечето от тях се взривиха още на старта
Направих поне 50 хвърчила и десетки дървени корабчета, самолети от хартия и какво ли още не.
Балсата беше в сферата на мечтите .
Пръстите ми винаги бяха в рани от паленето на моделни моторчета от рода на МК-12Б, Ритъм, Радуга и т.н.
Покрай авиомоделизма сме издишали толкова етилов етер, колкото не се е ползвал за упойки през войната сигурно
Руското списание "Моделист Конструктор" беше институция, мислено съм направил поне половината неща в него, а завода за батерии в Никопол съществуваше само поради факта, че изкупувахме всички възможни количества от плоски батерии от селския магазин за да си направиме фаровете на велосипедите да светят по силно и за да елиминираме досадния фактор "динамо"
Измъкнах сума ти и транзистори (руски, германиеви) от тайният шкаф за чаркове на баща ми, за да си направя първата цветомузика, усилвател и всякакви други електронни измишльотини - "комари", зумери и какво ли още не.
Оловният миниум и бронза за печки бяха на почит, жестоко гърмене падаше
Първите си платки рисувах с лак за печки, защото нямаше друг достъпен начин.
Сега да си в тази възраст е много по скучно, отколкото тогава - освен чат на шльокавица и мерене на телефони (пи*ки), кой е по добър, няма нищо друго...
_________________
Inspiration Audio
IDS AG
Department of High Tension Works

[Removed]

Беше някога......, а сега?

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

[DIY]

Моето време за прибиране беше точно запалването на уличното осветление, факт ...

Ето още малко спомени от това време:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=84291

От онези години си спомнчм и надпис до железопътна линия:
Борбата за образцов жп участък, борба за мир!

[antonix]

Ми аз като се замисля......20 години съм живял в странния социализъм и вече 19 в дивия соц-капитализъм. Извода ми е, че май през първите 20 беше по-голям купон. На 16 години имах два триглави дека , и съм водил малки пунически войни с баща ми да ми даде някой долар за TDK-SAX. Той доста време пътуваше с океански риболов и имах "корекомско" детство. На много хора сигурно са липсвали някои глезотийки с които аз бях свикнал, но определено всички хора около които израстнах живееха много, много по-добре от сега. Може би нямаше тази свобода всеки да говори каквито и да е глупости без да го скастрят. Но пък освен всички благини които вие приятели по звук вече сте изброили по горе.....имаше много качествен аналогов звук. Имаше батковци с плочи и големи ролкови ревокси и акаи...имаше хубави декове и много свеж HEAVI METAL. Бях стигнал до 100 90 минутни хром касети , което прави 180 албума..горе долу най-доброто от жанра + още 50-тина касети "плява". Много слушане на много музика на най - различни истински компоненти...качествен саунд. Бих казал , че това е единствения начин да разбереш музиката и това което ония пичове с големите коси искаха да кажат. ....... А сега как да обясня на някой ентусиаст какво е свестен звук, когато той за първи път се е заслушал в радио от снакс и някакъв noname mp3 player.
Като се замисля от последните 19 години.....най - готиния за мен момент беше на 11.06.1999 година в Пловдив когато заедно с 50 хиляди души слушах и гледах на живо METALLICA.
_________________
NO LIMIT

[audioslave]

Като спомена Кореком - винаги съм се чудил на какво толкова пленяващо миришеше вътре,една такава тежка,упойваща миризма.Сега и в най-скъпите бутици не мирише така.

[BMPO]

60-те... то не се описва с думи (аз поне не мога, ще изброявам) - Донован, Трогс, Богс Стопс, Кингс, Дев Дий Дози Бики Миг & Тийч, Маутин, Крийм, белия албум, Афтър мат, Лет ит блийд, Джими (който комунистите бъркаха с Анджела Дейвис), Флоар Потс Мен, Манго Джери, Хърмин Хърмитс, Ярбърдс, Бърдс, Джон Меийл, Флийт Ууд Мак !!! без жените, Наис, Спенсър Дейвис груп, Смол Фейсис, Мармалейт, Зеппелин 1, Зепелин 2, Стики фингърс, Бари Раян, Кенет Хит, Тен иърс афтер, Джони и Едгар Уинтър, Алекс Харви Бенд, Джетро тул, Флойд, Ванила Фъч, Айрън Бътерфлай, Лу Рийд, Джеферсън Еърплейн, Степен улф, Манфред мен, Прокол харум, Джорди, Доорс, Дев Кларк файв, Револвера, Блайн Феит, Мънкис, Бий Джийс, Сержанта Пепърс, Ай кент гет но, Мери Хопкин, Бандераците, Гошо Минчев - Бог да го прости, Сребърни гривни
аре до тука

... и сега Ян Френкел, Йосип Кобзон, Анита Пиеха, Песняръй, Весолъе ребята, масови песни от руски композитори, масови песни от български композитори, целата ни естрада от 60-те. Кой е имал радиоточка тогава знае за какво става дума - никава пощада.
68-ма Световния младежки фестивал в София - тогава направиха подлеза на орлов мост и след това на нападнаха Чехословакия...
Тогава стана популярно да си гост в собствената си родина.
Усещането беше за фийлинг и комунизъм...

[Audiomaster]

[gogo]

Благодарности за темата, настръхвам, като чета тези неща - това е било и моето детство. Особено се развълнувах от написаното от Даниел - имах чувството, че аз съм го писал, и при това точно с тези същите подробности...

[Dimitar Atanasov]

[Daniel Petrov]

Специалистите твърдят, че това се дължи на недостатъци в образователната система в оная, ранната детска възраст - детски градини и предучилищна. Казват, че след това колкото и да се опитваш да налееш разум и да посееш интереси, не става. Не се изграждали някакви си връзки в мозъка. Т.е. няма спасение след като минеш определена възраст - 6-7 години.
Значи поговорката, че му липсват първите 7 години е много вярна, не опира само до възпитанието като етикет на поведение, опира и до изграждането на ценностна система, приоритети и интереси, които нямат нищо общо с първосигналната система, тая, която в момента диктува интересите, приоритетите и ценностите на нашите деца.
_________________
Inspiration Audio
IDS AG
Department of High Tension Works

[mano]

колеги, живота си тече и се промена, без значение дали ни харесва или не
Това че някой се е чувствал по-добре преди 20 или 30 години - ОК, явно е било така.
Аз израстнах в малък град и "корекома" беше мит. В къщи се слушаше радио Хоризонт на супер допотопно руско радио. т.е. качество нула, руските и българските песни ми бяха абсолюто онръзнали. За цветния ни телевизор "Велико Търново", нашите ходиха 4 пъти до Търново и дадоха около 5 заплати на баща ми за него, за да гледаме програма "Время" в петък вечер. Супер много завиждах на приятелчетата които имаха бащи соц началници и притежаваха желязни колички(корекомски) и портативни електронни игри. Радвах се когато в кварталния магазин имаше кремвирши !?!?! и обикновенни вафли. Банани се ядяха веднъж годишно...

Да вярно е че сега децата не четат, гледат много телевизия, но не мисля че това да НЯМА телевизия е нормания начин това да не се случва. Много неща могат да бъдат подобрени в сегашното общество но ... просто светът е различен.

Дядо ми (лека му пръст) смяташе че най-доброто време за живеене е било след фашсткия преврат през 1934, сигурен съм че за него е било така, тогава той е бил на 18 години. Исторически погледнато това изобщо не е било "добро" време, но всеки си има своята истина за нещата.

[Borislav Uzunov]