|
Не сте се регистрирали? Можете да направите това от тук . След като се регистрирате, получавате няколко предимства - можете да променяте изгледа, да конфигурирате коментарите и публикувате съобщения със Вашето име
|
|
|
|
| |
Какво е това бас? Martin Colloms. Stereophile
Публикувано отAlnico Време: Tuesday, January 25 @ 09:25:41 UTC
Със Съдействието на alnico
Басът е един от най-малко разбираемите аспекти на звуковото възпроизвеждане. Мненията за качеството на баса, неговото количество и т.н. се променят
Басът е един от най-малко разбираемите аспекти на звуковото възпроизвеждане. Мненията за качеството на баса, неговото количество и т.н. се променят.
Освен това, басовият диапазон е субектът, при който се получават най-много нежелателни изменения, вследствие на силното влияние на акустиката на стаята върху акустичната система (АС). Всяка стая има различни "басови" характеристики и те значително се променят в зависимост от разположението на АС спрямо слушателя.
Какво означава добър бас? Да вземем нискочесттония диапазон 20 - 160 Hz, т. е. не по-малко от три октави. Най-ниските честоти, който можем да чуем или усетим са 20 - 30 Hz. По-нисък от 20 херца бас ние вече не чуваме, а по-скоро усещаме като налягане на акустични вълни. Голяма част от записаната музика има малко звуци под 40 херца, но когато ги има тези звуци в най-ниската октава и апаратурата е способна да ги възпроизведе, то тогава ви очакват субективно завладяващи неща. Музиката придобива правилен мащаб и фундаменталност.
Възпроизвеждането на добър бас изисква колебание на голямо количество въздух при достатъчна сила на звука.
Бавният, размекнат и рехав бас съсипва музиката. Проектантите на АС, специализиращи в получаването на добър ритъм, знаят, че ако определена АС не може да възпроизвежда бас е по-добре да я оставят така, както е и да не правят опити да постигнат невъзможното. Например твърдото, нееластично, малко окачване ограничава движението на конусната мембрана от твърде големи амплитуди. В пълно противоречие с класическата теория, управляемият къс ход на конуса (при което се ограничава възпроизвеждането на баса, да кажем с 55 херца) има следните изгоди: високите баси стават по-добре демферирани и цялата система може да бъде коригирана за по-равна, гладка и ефективна работа нагоре по честотния диапазон. Намаления ход на дифузора, особено за високоговорителите, обхващащи басите и средата, понижава собствените резонанси на окачването и магнита. По-голямата ефективност способства подобрението на субективната динамична точност, а също така снижава изкривяванията. Отказът от по-нисък бас (под 55 херца) позволява на системата да използва по-лек конус с подобрени преходни процеси в средата на диапазона, което отново подпомага системата да бъде по-скоростна.
Баланс между класическите достойнства и синхронизацията. Как вие определяте оптималното равновесие между чувството за жизненост (натуралност, естественост), темпо и ритъм от една страна и скорост, разширяване на баса, ниска степен на оцветяване и прозрачност от друга? Бас, прозрачност и неутралност са класическите достойнства на аудио системата от висок клас, нейната основа, в същото време първите три - жизненост, ритъм и бързина по-скоро се отнасят към емоционалните характеристики.
Колкото и да се развива техниката, добрият бас си остава скъп. Няма никакъв бърз и нескъп начин да се получи добър бас. Музикално, басовите октави са най-скъпи, в смисъл на закупуване на компоненти и АС. (В частни разговори с известни разработчици и производители на акустични системи с добър бас, постоянно ги питах - защо техните модели струват толкова скъпо? Никой не се оплаква от сложността на производството или високата цена на направените по поръчка говорители, хората честно ми отговаряха, че купувачът така или иначе ще заплати за добър бас толкова, колкото поискат и единственото ограничение е конкуренцията.)
Възприемане на силата на баса
Запис с определена сила в студийно помещение няма да звучи със същата сила във вашата стая. Нещо повече, за сметка на резонансите във вашата стая, доста различаващи се от резонасите в студио - акустически правилно - вие получавате голямо отместване в честотния диапазон и това отместване в най-голяма степен засяга басовите честоти. Казано по-ясно, отчетливо чуващия се в студиото бас, при вас в стаята, вие можете и да не го чуете. В такъв случай, взискателният слушател трябва да се научи да слуша музика на съответстващата за тази музика сила на звука. Иначе, вие така нищо няма да чуете.
Фиксиране нивото на силата на звука в интерес на комфорта на семейството или съседите, може да се оцени като изкривяване на истината и невярно да се оценят способностите на вашата система. В концертната зала едни седят по-близо до оркестъра - там силата на звука е по-голяма, други по-далеч - там е по-тихо, но минималното правилно ниво на силата на звука, при което се чуват всички нива на звука и гласа се запазва. При аудио системите това не е така.
Намалявайки звука до ниво по-ниско от това, което може да бъде той в естествени условия за определени инструменти, вие не чувате тези инструменти толкова силно, колкото би трябвало да се слушат - така че да не се губят полутонове и обертонове. Това особено се отнася за дървените духови инструменти.
Да се слуша флейта или кларинет със сила на звука по-малка от тази в реалния живот - това е престъпление спрямо музиката, неуважение към нейния изпълнител и презрение към самия себе си.
За разлика от средните честоти, силата на басовите звуци е пропорционална на увеличението на силата на звука. Интервалът и формата на басовите вълни непрекъснато се сменят с увеличаване на силата на звука. Трябва да помним прага, под нивото на който не трябва въобще да се слушат басовите честоти. Един прост пример - ние винаги страдаме от увеличаващата се загуба на баса при намаление на силата на звука. Този факт има практически последствия. Работата е там, че веднага щом влезем в работната област на баса, ухото ни става много чуствително към изменението на еднородността (плътността) на баса и баланса му с останалите честотни групи. От всичко казано до този момент е ясно, че без определена сила на звука и без определена аудио система ние рискуваме въобще да не чуем хубав бас.
В голяма концертна зала басът може да се разширява до най-ниските честоти. Има много пространство и нищо не му пречи. За разлика от него баса в обикновена стая е грапав, бумтящ и угнетяващ - когато е в повече, а при неподходящо разположение просто го няма. Главните параметри, влияещи върху качеството на баса тук са размерът на стаята и нейната форма. Басът субективно е доста по-мощен в сгради, направени от тухла и бетон, отколкото при смесени конструкции, също така отрицатетелно влияе на баса и дървеният под, поставен върху гредоред.
В заключение можем да обобщим:
1. Помнете винаги - ритмичният, бистър бас, дори да не най-дълбок е много повече за предпочитане пред хлабав, вял, бумтящ (дори удрящ чак в стомаха) бас.
2. Качеството на баса, в смисъл на неговото разширяване не е най-важният критерии за оценка на музикалното качество, ако басът не е съгласуван с другите честоти.
3. И накрая, помнете - в ниските честоти е важен дори 1 херц.
БАС В СТАЯТА
Най-големият проблем в аудио звука е басът. Всичко останало е достъпно вече 50 години. Има две причини, благодарение на които вие няма да получите добър бас: ако не ви стигат парите и ако вашата стая не го позволява.
Запомнете - дори и най-добрите усилватели и кабели в света не могат да предадат мощен бас, ако вашите акустични системи (АС) не са приспособени за това.
Постигането на бистър бас е възможно само при идеално съгласуване на средночестотни и нискочестотни високоговорители. Това е най-големият проблем при конструирането на АС. Самите компоненти - източникът или усилвателят не възпроизвеждат баса бързо или бавно.
Детайлността на баса също зависи от съгласуването на нч и вч говорители и не зависи от качеството на самия високоговорител. При това, всички детайли и скоростта в басовия диапазон зависят от средночестотния говорител (послушайте само събуфера, отделно от тонколоните. Вие няма да чуете нито скоростта, нито детайлността). Именно затова интеграцията мужду сч и нч говорители е най-критичната точка при конструирането на добри АС. Басът често може да звучи бързо или бавно, но причината да не е във вашата система, а във въздействието на пода или стаята.
Преувеличеният (бумтящ) бас е следствие от обратната връзка (стоящи вълни) или недостатъчното демфериране на нч говорител с малък магнит, от което произлизат неконтролирани възбуждания на ниските честоти. Неадекватното демфериране привежда към измерими възбуждания ниските честоти, но като правило, без стайни резонанси. Недостатъчната мощност на усилвателя, неспособността да се демферират както трябва ниските честоти, често усилва стайните резонанси, води до муден, размит, бумтящ бас. Ако във вашето помещение има тенденция към обратна връзка, маломощният усилвател (около 30 вата и по-малко) почти гарантира още по-лоши възбуждания на нискочестотни резонанси. Причината е в това, че маломощният усилвател се пренапряга и губи контрол над ниските честоти. Фактически, детайлността на баса и басовия удар (impact) са пряко свързани с мощността на усилвателя и способността му да контролира ниските честоти. В акустичните системи съпротивлението най-много пада при ниските честоти и ако АС дават пълноценни ниски честоти, това още веднъж доказва именно способността на усилвателя да осигури на АС номинална мощност при много ниско съпротивление.
Когато се отнася за бас, качеството винаги е по-важно от количеството. Много по-добре е да се пожертва малко бас, заради подобрението на звуковата сцена (soundstage) и imаging.
Отчетливост на басовата атака. Скоростта на разпада на басовите ноти е възможно да е по-важен от скоростта на атаката. Ударът по басовия барабан трябва да бъде твърд и внезапен по своята атака и също толкова бързо той трябва да изчезне. Ако басовата нота звучи дълго, това може да изглежда като "повече бас", но това няма да бъде реалния звук на удара по барабана. Басовият удар ще бъде "най-сочен" между началото и края на звученето на нотата.
Спадът на ниските честоти (Low Frequency Roll-off). Рязкото съкращение на ниските честоти води до раздробяване на музикалната материя - плътност, здравина. Това се обяснява с това, че малкият средночестотен говорител възпроизвежда звука по-бързо, отколкото голям нискочестотен говорител с широк дифузор. Във всички малки тонколонки се използва този трик, нямайки техническата възможност да възпроизведат бас, в тях рязко повдигат ниската среда и се увеличава значително нейния обем, което заблуждава изключително много хора относно реалните възможности на колоните с малък корпус. Изключения тук няма. Много звукозаписни студия използват този похват при записването на лека и танцувална музика, отделяйки изкуствено честотата, която възпроизвежда барабана, например. А призводителите на автоакустика просто са принудени да злоупотребяват с това, за да създадат илюзия за нискочестотно разширение в изключително малкия обем на автомобила. Записът върху винил абсолютно се нуждае от това, за да може записващата грамофонната игла да направи качествена пътечка.
Определяне на баса в стаята
John Gordon Holt, Stereophile
Константата 550 е еквивалентна на половината от скоростта на звука в секунда.
Ако разстоянието между срещуположните стени, където са разположени слушателя и АС (ширина, дължина) е 12,8 фута, можем да разберем каква басова честота поддържа стая с такива размери:
550:12,8 =43,43 херца - нормална за британска АС среден размер, но позорна за АС тип Infinity Bass Tower. От друга страна, разделяйки това число на която и да е басова честота, да кажем 20 херца, ще получим най-малкото разстояние между стените, при което тази честота ще бъде поддържана от стаята. Ако разделим 550 на 20 херца, ще получим 27,7 фута - това е минималното растояние, което трябва да има между стените на стаята ви, за да поддържа тя тази честота. Да предположим, че искате да имате бас по-нисък от 35 херца. Тогава 550: 35 = 17,5 фута е минималното растояние между стените, за да поддържате честота от 35 херца. Но това число - 17,5 е почти двойната височина на стандартна стая и това са лоши вести. Стаята ще има едни и същи стоящи вълни вълни в две направления. Но, не се разстройвайте, малко вероятно е тези размери да са точно кратни на две.
БАСОВИТЕ ИНСТРУМЕНТИ И ТЕХНИЯ ЧЕСТОТЕН ДИАПАЗОН
John Atkinson
Свързвайки субективно нч диапазон с реалната музика, трябва да се отбележи, че типично басовите инструменти в момента не влагат значителна енергия в ниския басов диапазон, като изключение са басовия барабан и органа. Тогава защо е толкова важно тонколоните да възпроизвеждат по-нисък от 40 херца бас? Записаното пространство в залата има енергия, простираща се много дълбоко надолу по честотния диапазон - именно, по-ниско от 40 херца.
Male voice (мъжки глас) - добрият бас може да възпроизведе силен D2, до 73,4 херца, но голяма част от енергията в горните 2/4 октави е лъжлива, поради структурата на гърлото, устата и носовите кухини.
Cello (виолончело) - C на долната струна (С2) - 65,4 херца.
Double-bass (контрабас) - най-басовият оркестров инструмент в наши дни може да достигне богатия нисък С3 - 32,7 херца, но джазовия бас (Double-bass) е ограничен до Е3 - 41,2 херца.
Fender Bass (електронен бас) - границата му е 41,2 херца, но голяма част от енергията му се съдържа във втория хармоник (2nd harmonic) - 82,4 херца.
Bassoon (фагот) - както и всички духови инструменти с езиче, има малко енергия от собствените резонанси, които са най-богати около 58 херца.
Contrabassoon (бас фагот) - дълбочина, в която може да се потопи това чудовище е около 29 херца, най-богатият и най-прекрасен звук.
B-Flat Bass Clarinet (кларинет) - ниско Е (фактически D2), завидно красиви 73,4 херца (много редкият контрабас-кларинет тежи с октава по-ниско - 36,7 херца).
Organ (орган): обикновено 25 - 32 херца, понякога, рядко бива 16,35 херца (но езичетата в тръбичките много силно ограничават енергията на тази честота).
Bass Trombone (бас тромбон) - напъвайки се, изпускайки пара, може да достигне в района на 23 херца, G-Flat4.
Tuba (туба) - Оркестровият "дебелак", най-богато звучащият сред духовите инструменти - F4, може да даде до два тона по-ниско от обикновения концертен роял.
Grand Piano - обикновеният концертен роял слиза до А4 - 27,5 херца. Големият "Bosendorf" се простира по-ниско или около 10 херца.
Kick Drum (барабан-каса) - барабанът възпроизвежда обширен нискочестотен диапазон с много голяма енергия: от 30 до 80 херца. Реално може да създаде звуково налягане 127 децибела, или еквивалентно на 25 акустични вата, или типична динамична АС, която се захранва от усилвателя с мощност 3 000 вата! Рок и джаз барабана имат на изхода по-висока честота от оркестровия барабан.
Timpani (литаври) - основната енергетика е съсредоточена в горните баси и ниските среди между 75 и 200 херца.
Piccolo (малка флейта) - едва ли това е басов инструмент, но заедно с пианото създава тоналната основа за другите инструменти, в района на 698,6 херца. Доброто сопрано се стреми да вземе по-високо от 1 килохерц; цигулката е най-богата около 2,8 килохерц; някои видове тръбни органи могат да достигнат върховете си около 8 килохерца, но те никога не възпроизвеждат такива високи звуци в солови партии, а само създават хармоничен колорит на други инструменти.
Няколко субективни характеристики по отношение на баса.
Slam (плясък) - в широк мащаб реалистичен, масивен, ударен басов звук, едновременно с това дълбок, плътен и бърз, и в същото време не е откъснат от по-високите честотни групи в момента на най-голямото въздействие.
Loose (хлабав) - обозначава размекнат, бавен бас за разлика от импулсивния, ударния.
Timing (синхронизация на темпото и ритъма) - важността на това понятие постоянно расте. Добрата синхронизация означава, че времевите аспекти на музиката - темпо и ритъм са максимално реалистични.
Rhythm (ритмичност) - един от крайъгълните камъни в музиката. Особенно важна е ритмичността в рока и джазовата музика. Най-важното е инструментите да звучат в унисон по цялата ширина на честотния спектър. Когато синхронизацията е предадена правилно, звукът от всички инструменти сякаш се фокусира в една точка. Това е толкова важно, колкото възпроизвеждането на класическите аудио аспекти - прозрачност, неутралност, детайлност. Когато всичко е правилно, възпроизвеждането е запълнено с реалистично усещане за ритъма, музиката се възпроизвежда с усещане за жизненост и енергия, уверено увличаща слушателя все повече и повече със своята естественост.
Термини, определящи идеалния (perfect) бас
Attack - способността на системата да възпроизвежда звуковите вълни така, че собствената резонансна честота, да кажем, на басовия барабан, незабавно да следва ударната акустична вълна върху слушателя.
Control - звученето на басовите ноти не трябва да бъде продължително, удължено. Нотите трябва да звучат кратко.
Controlled - освободеност от hangover.
Detail - способността да се очертава честотата на музикалния тон на всеки нискочестотен звук.
Detailed - отчетливост на басовите ноти.
Gutsy - отлична работа в областта на вч басов регион. "Ballsy".
Impact - нискочестотен удар, тон, каращ вътрешностите ни да се свиват при рязък удар по барабана или по басова струна.
Punchy - добър impact, целенасочено, солидно звучащ.
Wide Range - разширение все по-дълбоко и по-дълбоко в нч диапазон. "Extension"
Термини, определящи недостатъците на баса
Boom - прекален hangover в района на средните честоти.
Hungover - лошо контролируем нч диапазон. Системата удължава басовите ноти. Обикновено е резултат от резонансни пикове, често повтарящи се в системите с лошо демфериране или от въздействието на стоящите вълни на помещението. Получава се нч резонансна гърбица на АЧХ.
Heavy - прекалено, преувеличено възпроизвеждане на нч диапазон. Започва с приповдигане в горния бас, с пик в средния и спад по-надолу по честотата.
Fat - прекалено разширение на средния нискочестотен диапазон.
Flaccid - почти пълно отсъствие на контрол и детайлност. Синоними: "Floppy", "Sloppy", "Soggy".
Loose - Отсъствие на детайлност и стегнатост на баса по целия нч диапазон. Често е симптом на неправилното демфериране на нч говорител.
Lean - Същото като thin, но в по-малка степен. Характеризира се с постепенно намаление в целия нч диапазон. Общото изтощение на баса ще създава ефект на преувеличена детайлност и стегнатост. Разреден.
Monotonal - тенденция към излишно изпъкване и съсредоточаване в много тесен участък на нч диапазон. "One-note bass."
Thin - отчетлив недостатък на цялостта и широтата на нч диапазон. Слаб бас.
Truncated - липса на дълбок бас, основателност, фундаменталност. Усеща се бедност откъм характерните призвуци в концертната зала - чуващи се обикновено като нискочестотно бумтене, което се простира дълбоко долу в честотния диапазон, без тази почти неоформена нч енергия понятието фундаменталност губи своя смисъл. Загуба на най-ниските честоти (of the deepest organ pedal notes).
Turgid - голям и твърд бас без детайли и impact.
Tubby - преувеличаване на собствената резонансна честота на басовия барабан. Впечатление за пик в най-ниските басови области.
Warm - като heavy, но с по-малка протяженост, с призвук на бумтене.
Woolly - изключително бедна детайлност и слаб контрол. Висотата на тона е трудно определима.
|
|
"Какво е това бас? Martin Colloms. Stereophile" | ВХОД | 1 коментар | Търсене в Дискусия |
| Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
|
|
Re: Какво е това бас? Martin Colloms. Stereophile (Резултат: 1) от pioneer4o Време: Monday, February 05 @ 01:41:29 UTC (Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение) | Темата е много хубава ! Научих нови неща за баса като наука :) Поздравления на автора и на alniko за старанието си да я качи ;) Поздрви ! |
|
|
|