Взехме малка стая с всички присъщи й проблеми (от които 12 dB пик на 221 Hz най-лошият) и я накарахме да звучи като много по-голямо помещение. Как кутийка 4 x 4,5 м звучи като по-голяма? Техниката Zen показва, че всъщност стаята трябва да се смали и, вярвате или не, ние направихме точно това! Най-напред показваме снимка на "стаята за слушане" преди обработката. Има си причина по онова време тя да изглежда по този начин. Преди появата на Zen amp бях всеотдаен проектант на озвучителни тела и, изхождайки от проблемите, които повечето стаи имат, се опитах да създам "усреднена стая" за сравнение и тестово слушане. Иронията е в това, че такава стая никога не звучи еднакво, защото главата ви не се намира в едно и също положение (с точност до сантиметър) в помещението. Това става източник на разочарование, общ за, сигурен съм, всички от нас. Както се вижда диванът или позицията за слушане е до задната стена, колоните са на около половин метър от предната стена, въпреки че ВИНАГИ ги издърпвам напред, за да слушам. Забелязахте ли телевизора на прозореца? Когато се насмеете на това погледнете и околните стени и осъзнайте колко е твърда тази повърхност. Също и масичката за кафе пред мястото за слушане. ВСИЧКО ТОВА Е МНОГО ЛОШО! След моделиране на помещението, и трябва да добавя с тъга - раздялата с телевизора и дивана, намерихме идеалното място на колоните и положение за слушане и това ни послужи за отправна точка. Приложихме WASP техниката, за да анализираме промените. След изпълнението на Wilson Audio Setup Procedure усреднихме дадените от компютъра позиции и повторихме последните стъпки с WASP. По наше мнение това даде оптималното откъм образност и звук и изпробвахме и други варианти, за да потвърдим тези резултати. Веднъж спрели се на правилните настройки на апаратурата (говорители също) мерихме реакцията на помещението на мястото за слушане над седем пъти. Резултатите бяха ужасяващи, но съвсем очаквани и неизненадващиl. Имаше голям 12 dB проблем в средния бас, голяма дупка от 9 dB на 80Hz, както и няколко проблема с високите честоти. И при това положение и имайки тези знания, все още осъждахме жестоко стеро оборудването. Спомням си, че лично аз дори започнах да мразя новия 6,5" говорител на Dynaudio и мислех, че струващата стотици долари пищялка е най-скапаното нещо като звук, с което съм се сблъсквал. (И това, представете си, на лампи.) Технически това се получава при идеално подредена "малка" стая за слушане: Разстоянието между колоните е около 2 метра, а столът за слушане е на оста между тях на около 1.8-2.1 метра, говорителите са обърнати към слушателя, и са отдалечени на около метър от страничните стени. Понеже това е най-близката повърхност се приема и за първата точка на отражение. Звукът я удря според характеристиките на възпроизвеждане на говорителите встрани от оста. След това звуковата вълна удря следващата повърхност - стената зад позицията за слушане. Оттам удря съседната на другия канал стена и накрая се отразява към стола за слушане от предната стена зад говорителите. Проблемът тук е, че директната енергия от говорителите стига до ушите ви за няколко милисекунди. Същият звук минава и покрай ушите ви, обикаля стаята, отразява се от предната стена и закъснява достатъчно, че да породи смущение в мозъка по отношение възприемането на звука. Мозъкът чува двата звука, единия малко след другия и не успява навреме да резбере, къде всъщност се намира източникът на звука. Това явление често се нарича размазан звук, кух, плосък и т.н. За да се справим с тези отражения създадохме квадратични дифузорни модели, които да разсейват звука в цялото полупространство, вместо директно да го отразяват, какъвто е случаят със стените. По този начин енергията, получена в точката на отражение се разсейва чувствително. Така и закъснението в отразения сигнал се увеличава и съзнанието ни възприема звуковата картина значително по-добре. Естествено, трябваше да поставим дифузори на проблемните точки по всички стени и те трябваше да работят линейно от 200 Hz со минимум 4 kHz. Установихме, че изискванията на страничните стени са различни от тези на предната и задната, затова създадохме два модела. Това е снимка на страничния дифузор (S.W.A.L.) Забележка: снимано по време на изработка. Виждате само гърба и ребрата на дифузора. По-нататък ще бъде сглобен като кутия без капак, което ще позволява на изделието да стои свободно изправено и да има възможност да бъде премествано. Така даваме пространство за другата част от продукта - абсорбатора. Вдясно имаме снимка на модела на дифузор за предната и задната стена. Тези дълбоки кухини са особено резултатни в ниските честоти на звуковия спектър. Проектът е доста сложен и заради различието между инженерa, който среща трудности при работата с акумулаторна отвертка (Dan) и мен, по-артистичния занаятчийски тип. В крайна сметка, хубавото е, че това различие даде добър краен резултат. Без усилията и на двамата тези продукти биха били недостатъчно ергономични и при всички случаи щяха да са компромис. Цялото това разсейване ще бъде чудесно за по-високите честоти от 200 Hz до около 8 kHz, но в нашето помещение осночният проблем е в по-ниската част от звуковия спектър. Спомняте ли си големият пик на 220, хлътването на 80 Hz и издутината на 60 Hz (забравих да спомена този проблем). За да се справим с тези проблеми, най-напред трябваше да осъзнаем, че басовата енергия, която ситемата ни произвежда е огромна (въпреки че звучи слабо и размито). И за да получим равен бас и ПОВЕЧЕ бас, се оказа, че всъщност трябва да се отървем от голяма част от него! А за да стане това, трябва да го абсорбираме. Откакто разбрахме и, за по-голяма сигурност, сами измерихме, че ниските честоти винаги намират ъглите в помещението и се събират около стените и пода, решихме, че това са местат, с които трябва да се справим. С отнемане на енергията, която се събира в тези области можем да намалим отражението и по този начин да премахнем възлите в стоящите вълни, където няма бас. Бяхме наясно. че ще опаковаме цялата стая с тези дифузори, затова решихме че имаме идеалната възможност да вградим абсорбаторите в гърбовете и дъната им. Така ще постигнем няколко неща. Първо - ще се абсорбира мястото между изделието и стената, което със сигурност ще бъде с концентрация на басова енергия. Второ - ще абсорбира нискочестотни резонанси от дифузорните кухини и последно - ще създаде разпределено и контролирано поглъщане в цялата стая, което ще бъде като бариера между вас, слушателя и твърдите каменни стени, присъстващи в повечето домове. Така постепенно стигнахме и до ъглите, в които знаехме, че няма да поставяме дифузори и станахме сериозни. Създадохме ОГРОМНА диафрагмена линейна поглъщаща структура, проектирахме я да бъде поставена в ъгъл и да се справя с всички отрицателни ефекти, създавани от ъгъла. Тези ъглови конструкции (C.W.A.L.) абсорбират прилежно до 23 Hz и тежат по 70 кг! Ще ви кажа една тайна... точно това е необходимо за правилното разрешаване на този проблем. Всичко останало е компромис и самовнушение (и е недостатъчно, б.пр.). Решихме и да сравним едно от тези изделия с по-популярните и леки tube traps. За да не се разпростирам много ще кажа, че трябваше да обиколим площ с радиус 300 мили, за да намерим достатъчно от проклетите неща, за да достигнат абсорбиращата способност на този единствен CWAL. Трябваха ни 22 от тях и накрая дори не остана място, където да поставим колоните. Това е истината, затова се събудете и осъзнайте, че всичко си иска своето. След всичко казано и свършено дотук имахме накрая три готови продукта. От ляво на дясно имаме страничен изглед на CWAL, SWAL, и без декоративен капак DWAL. Сглобихме 8 бр. DWAL , 4 бр. SWALL , и 2 бр. CWALL за тази стая. Всъщност направихме повече, но те се оказа толкова ефективни, че се наложи да махнем, някои от тях. Процесът на подреждане на тези изделия се оказа доста занимателен, защото се усети разликата между преди с многобройните тръбни капани, възглавници и т.н.и сега. Първото, което сложихме, беше един CWAL в ъгъла на стаята. Една седмица слушане. Звученето в стаята се промени и то осезаемо. Басът беше стегнат, В ПЪТИ ПОВЕЧЕ ДЕТАЙЛЕН и скоростта му беше несъмнена. Може да се каже, че басът е минал химическо чистене. Голямото хлътване на 80 Hz стана едва забележимо, а пикът на 220 Hz беше намален значително. След това сложихме втори CWAL и повторихме процедурата на слушане и мерене. Няма значение за абсорбирането на ниските честоти къде се поставят изделията, но ние ги сложихме в ъглите на предната стена зад колоните, защото това доведе до по-стегнат среден бас, който също се контролира от CWAL. Трябваше да направя пет снимки и да ги съединя, за да се получи тази картинка, а сега дори не мога да намеря голямата й версия... Момент, ето я. Показано е почти всичко, без задната стена.