Bulgarian Audiophile Society
Добре дошъл, непознат! Можеш да се регистрираш безплатно тук!
Имай предвид, че този форум не е за начинаещи!


Навигация
·Начало
·Форуми
·Публикувай статия
·Моят акаунт
·Upload
·Download
·Архив
·Връзки
·Класация
·Теми
·Gallery Галерия
·Нова Галерия
·Конвертор на кирилица
 
Реклама


Онлайн магазин
 
Галерия
·Галерия
·Енциклопедия
·Пропаганда
 
Реклама от Google
 
Login
Псевдоним

Парола

Не сте се регистрирали?
Можете да направите това от тук . След като се регистрирате, получавате няколко предимства - можете да променяте изгледа, да конфигурирате коментарите и публикувате съобщения със Вашето име
 
Forums

 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 Форума на БГАУДИО се премести на нов адрес.
 продавам CD Philips CDC 745 за 40 лева
 Philips CD960
 Продавам две 6" ви басчета
 Продавам дек Technics RS-BX404
 Продавам тунер Technics ST-G460
 Как го прави Олег Рулит
 Продавам транзисторен ресивър JVC за 140 лева
 Купувам лампомер TESLA BM215A
 Продавам усилвател със субуфер 8" Megavox
 Пусни своя глас!Бъди пич!Бъди Българин!
 разпродажба 12",15",18" говорители
 Използване на 24 битов сигнал в SpectraLab
 Търся Fostex fe 126
 Китосване или рязане ?
 МОЯТ ПОСЛЕДЕН ЛАМПОВ УСИЛВАТЕЛ
 Продавам активен суб Harman/Kardon с дефект
 Пустите му АМЕРИКАНЦИ
 Подкрепете и този форум...

bgaudio.org Forums

 
 
Технологии Възпроизвеждането и Методиката на тестването, част 1
Публикувано отALNICO Време: Wednesday, February 16 @ 22:19:50 UTC
Със Съдействието на ALNICO

Възпроизвеждането и Методиката на тестването, част 1

Хората, проявяващи интерес към аудиоапаратурата условно се разделят на две основни категории: меломани и аудиофили.


Меломанът е любител и ценител на самата музика, за него апаратурата е само средство за възпроизвеждане на записи, тя разширява възможностите за общуване с музиката. Аудиофилът е любител на звуковото шоу, ярките звукови ефекти, той е способен с часове да прослушва на различна апаратура един и същ музикален материал, с други думи - той е любител на самата апаратура. Аудиофилът концентрира вниманието си върху конкретни звуци или техните характеристики, такива като тоналното оцветяване, тоналната чистота, динамиката, тембъра… За тях един апарат звучи така, а друг иначе. Но тези хора, одушевявайки апаратурата, забравят за главното - за това, за което всъщност е създадена тя.
Наистина апаратът, разбира се, не звучи - той възпроизвежда запис. Музиката не е набор от определени звуци, а единно цяло, имащо сложна структура и вътрешна динамика. Затова за музикално възприемчивите хора, умеещи да ценят и разбират музиката, е важно не качеството на звучене на самата апаратура, а качеството на възпроизвеждане на музиката. Като правило меломаните примерно еднакво оценяват качеството на възпроизвеждане на музиката, тъй като те се ориентират във правилността на предаване на музикалните събития, на музикалното съдържание на произведенията. При аудиофилите мненията често се разминават, доколкото разнообразието на вкусовете на хората, ориентиращи се в предаването на отделните звукове отделно от музикалния смисъл, са достатъчно много.

Методиката на тестването

Съществуват множество характеристики, по които различните експерти оценяват качеството на звучене, множество препоръки, давани от различни звукоинженерни асоциации и академии. Но резултиращи характеристики за качеството на възпроизвеждането на записа няма да ви се отдаде да намерите никъде. Използваните обикновено параметри описват звуците като такива и такова описание не ни помага да си съставим представа за звученето така, както вярното звучене - това е, преди всичко, правилно съотношение на различните характеристики, а не тяхната поотделна оценка. Поотделно характеристиките не могат да дадат представа за верността на възпроизвеждането, дори повече, те са способни да нанесат вреда: в последно време се появи огромно количество тълкуватели на звученето, за които музикалното изпълнение е само инструмент за оценяване на качеството на звученето на отделния аудиокомпонент или просто за любуване на апаратурата. Методиката за тестване на аудиофилите, сама по себе си, носи индуктивен характер, оценка на музикалното като цяло, при тях може да се сложи само като резултат от оценката на отделни параметри.

Човек, разбиращ и чувстващ музиката, може веднага да каже, доколко пълно този или онзи аудиокомплект предава музикалното съдържание на произведението, музикалните събития. Обаче, за да потвърди, аргументира своята оценка, за да опише чутото, експертът е длъжен да анализира своето възприятие, разлагайки звученето на отделни съставляващи; може да се каже, че той тук използва дедуктивен метод.
Има основни характеристики, по които експертът оценява звученето. Към тях се отнасят тоналното преукрасяване, динамиката, артикулацията, съотношението на шумовия призвук при звукоизвличане и тона, тембъра. Но тези характеристики не могат напълно да опишат звученето, те само говорят за някои негови страни. Те работят за създаването на художествено впечатление, но при това целевия художествен образ възниква не просто като тяхна сума, а като резултат от сложно взаимодействие. Това е нещо по-голямо от простата съвкупност от характеристики и често, това всичко не подлежи на описание. Да се приближим немного към описанието на звученето като цяло, ще ни помогне използването на такива характеристики от по-високо ниво като локализация, интонационни и темброви връзки.


Тонално преукрасяване. Звучене, при което е запазено равновесието между всички части на диапазона - нискочестотен, средночестотен и високочестотен е прието да се нарича балансирано. Нарушаването на баланса най-често се възприема от слушателите като тонално преукрасяване. То най-точно се определя от експерт с абсолютен слух, макар че е прието да се приема за субективно. При прослушване, експертът обръща внимание също на тоналната чистота на звука на музикалните инструменти.
Динамика. Понятието "динамика" определя способността на тракта да запазва вярната сила на звука, измененията в силата на звука на музикалните инструменти. От точността на предаването на динамиката зависи какви оттенъци и контрасти в изменението на силата на звука на музикалните инструменти ще чуваме. Когато става дума за оттенъци, се говори за микродинамика, а при контрасти - за макродинамика (или просто динамика). Микродинамиката е определяща също за предаването на самото естество на звука. Звукът никога не се появява с определено ниво на силата на звука, той винаги възниква от тишината. Именно, благодарение на най-тихите звуци, възпроизведени от добре конструирана и вярно комплектована система, музиката се възприема от нашия слух естествено, както при живо изпълнение. Но да се концентрира вниманието върху "началната" сила на звука е невъзможно. Затова микродинамиката се оценява не непосредствено, а по резултантни характеристики като интонационните и темброви взаимодействия между инструментите, за което ще стане дума в по-долните редове. Значителните нарушения при предаване на динамиката в различни части на звуковия диапазон водят до нарушаване на музикалния смисъл на произведението.

Артикулация. Това е качество, оценяващо отчетливостта на произнасяне (възпроизвеждане) на звука. "Артикулиран звук" е този, който е произнесен ясно и отчетливо. Оценката на артикулацията в различни регистри позволява да се съди за отчетливостта и очертаността на звуците на музикалните инструменти в тези честотни регистри. Ако звуците в някоя част от диапазона са "смачкани", то тогава се говори, че звуковото предаване не е артикулирано. По този начин може да се оценява звученето на инструментите дори при живо изпълнение. Нееднаквата артикулация в различните части на диапазона често нарушава музикалния баланс, затова слушателят концентрира вниманието си върху добре артикулирания звук, защото лошо артикулираните звуци му се струват второстепенни.
Съотношение шум/тон. Съотношението на шумовия призвук при звукоизвличане и тона е характеристика, въведена за първи път. Всеки музикален звук включва в себе си шумов призвук при звукоизвличане. При изпълнението на живо, тонът и шумовият призвук на звукоизвличане са неотделими един от друг и са съставна част на тембъра. Шумовият призвук при звукоизвличане играе важна роля, той често "води" музикалната мисъл, влиза в състава на интонацията, участва в "кристализацията" на тембъра на инструмента. Шумовият призвук при звукоизвличане съдържа по-високи спектрални съставляващи, отколкото самия тон. При възпроизвеждане на записи често се случва така, че различни видове изкривявания водят до разрушаване на целостта на тембъра и шумовия призвук при звукоизвличане се възприема от слушателя отделно от извлечения тон. Понякога този призвук изглежда неестествено силен, друг път, обратното - той е замаскиран от тона. Следва да се обърне особено внимание на такъв характер на възпроизвеждането, защото това е първия признак за разрушаване на тембъра.
Описваната характеристика се споменава от нас също, защото на практика разбалансирането между шум и тон аудиофилите често наричат детайлност, грешно предполагайки, че силно чуващия се щрих или шумолене при звученето на духовите инструменти е достойнство на възпроизвеждането. Но детайлността е характеристика, която е свързана с разрешаващата способност на звукопредаването на тракта. Колкото по-голяма е разрешаващата способност, толкова по-добра е детайлността. Ако при звукопредаването тембърът е много беден и разрушен, то в повечето случаи шумовият призвук при звукоизвличането преобладава над тона, съотношението на размерите на образите на инструментите спрямо един друг е нарушено, струнните инструменти изглеждат по-големи от духовите.

Тембър. Това е най-важната характеристика на звука, дори може да каже, че тембърът е самият звук. Обикновено тембърът се определя като сума от основния тон и обертоновете, които се получават по закона на природните колебания за сметка на кратните на основния тон колебания на гласните струни, на струните на инструмента или на въздушния стълб на духовите инструменти. Обаче самия тембър се състои от безкрайно много съставляващи. Това е и отзвукът от самите тела на инструментите, и акустиката на помещението, където се намира звучащия инструмент, и шумовия призвук при звуковъзпроизвеждането, и атаката, и тона, и хармониците на трептящите части на инструмента, и неговия корпус с конструктивни особености, и помещението, и интонацията…
Тембърът на живия инструмент или на гласа има много интересна особеност - той е способен да въздейства на слушателя на физическо ниво. Тембърът на добрия инструмент е способен да въведе слушателя в чувствително състояние, в транс, независимо от това, вслушва ли се човека в музикално съдържание или не. Обаче, ако възпроизведения тембър е изменен и изкривен, а често именно така и става, това не означава, че той въобще няма да въздейства на слушателя по посочения по-нагоре начин, но с нарастването на изкривяването това въздействие отслабва.
Тембърът е визитната картичка на ценовата категория. Музикално възприемчивият човек подсъзнателно умее да доизгражда недостатъчната музикална информация, затова музиката, възпроизведена от не скъпа апаратура, която прави тембъра по-беден, на него може да му се струва разбираема. Но той не изпитва такова наслаждение, каквото би изпитал, ако тембъра е натурален.
Локализация. Локализацията на натуралните източници на звука е една от най-сложно оценяваемите характеристики на възпроизвеждането. Но правилно да се оцени локализацията на инструментите при възпроизвеждането е възможно само с помощта на записи на класика и благодарение на особеностите на музикалните инструменти. За съжаление, повечето любители на апаратура не ходят на концерти на живо за изпълнение на класическа музика, не се опитват да достигнат до музикалното съдържание, не вникват в музикалната мисъл.
В учебниците и аудиоизданията често може да се срещне информация за особеностите на нашите слухови възприятия при определени направления на звучащия обект. Това възприятие у нас е зависимо от честотата. Без да влизаме в подробности, напомняме, че нашия слух локализира по-добре високите звукове, отколкото ниските. Самите ниски звукове не се локализират напълно. Именно, благодарение на тази особеност е станало възможно използването на събуфера, който запълва пространството на помещението с нискочестотната част на спектъра. Както е известно, не се изисква неговото разположение да е точно определено в стаята. Човешкият слух е устроен така, че нискочестотните звуци изглеждат по-масивни (понякога дори казват - "дебели"), а високочестотните - дребни (или "тънки"). Тембърът на инструментите, слушани на живо, има достатъчно широк спектър и една част от звука (т. е. звучащата нота) може да се намира в по-високочестотна област, отколкото друга. Значи, звукът на музикалния инструмент може частично да бъде локализиран и частично да не е. Тази особеност много добре се забелязва при такива инструменти като виолончелото, контрабаса, чинелите…Шумовият призвук при звукоизвличането на тези инструменти се локализира достатъчно ясно, но основния тон и обертоновете, намиращи се в нискочестотния спектър, някак се разтичат, запълвайки залата. При това колкото по-ниски са обертоновете на извличания звук, толкова по-лошо той се локализира.
Изкривеното възпроизвеждане може да разруши целостта на музикалния звук или да маскира някои съставляващи на звука. Често се случва, нискочестотният звук да се разруши и да привлича внимание върху себе си само във високочестотната област на своите обертонове. На неподготвения (неразбиращия) слушател в този случай може да му се стори, че локализацията на виртуалните източници е много добра, защото всички чуваеми звуци са добре фокусирани в пространството. Но това е широко разпространено заблуждение. При такова изкривено възпроизвеждане се губи изключително много музикална информация, изчезват интонационните и тембровите взаимодействия на инструментите.

Интонационни връзки. Значението на думата "интонация" не предизвиква въпроси. Тази дума често се употребява във всекидневието, при това е характерна за речта. Речниците дават научно определение на интонацията: това е повишаване или понижаване на тона при произнасяне на фрази. Интонацията придава на изказването голяма изразителност, но не се отнася към основните речеви фактори, формулиращи смисъла. В речта всички думи имат някакво значение и дори ако те бъдат произнесени монотонно (т. е. без интонация), ние в повечето случаи можем да разберем (да си представим) за какво става дума. А какво е това интонация в музиката? Тук, тя като средство за изразяване играе много по-голяма роля - звуците и акордите нямат определено значение и интонацията става едно от средствата за създаване на музикалния образ.
Без да обръщаме внимание на това, че определението за интонацията е всичко на всичко повишение или понижение на тона, можем да кажем, че тя е невъзможна без изменение на силата на интониращия глас или инструмент. В музиката, изменението на тона при интонирането е възможно само в неголеми размери и то именно в тези, където висотата на звука, варирайки, още съхранява своето нотно наименование (този интервал се нарича зона). В такъв смисъл, музикалната интонация е незначителното изменение на височината и силата на звука.
От възпроизвеждащата апаратура се изисква точно предаване на изменението на всеки звук. Но да се вслушаш непосредствено в тези изменения и още повече, да оцениш тяхното предаване от апаратурата е невъзможно. Ние можем да оценим само резултата. Този, който смята, че е в състояние да определи доколко изразителен е станал този или онзи звук е прав само отчасти.
В доброто изпълнение интонациите на музикалните звуци са тясно взаимосвързани, независимо от това дали, тези звуци са на един и същ музикален инструмент или на различни инструменти. Интонираните музикални звуци създават музикален образ, а във времето това са музикални събития. Пълнотата на възприемане на музикалните събития много зависи от това с доколко точна апаратура са предадени интонационните взаимодействия на звуците. Музикално подготвеният човек е много чувствителен по отношение на това предаване.
Ако вие все още не сте проникнали в съдържанието на класическата музика, то лошото предаване от вашата апаратура на междузвуковите интонационни връзки няма да ви позволи да се развивате в това направление.
При правилно предаване на интонационните взаимодействия, всички звуци се оказват равни по значение. Съчетавайки се един с друг, те създават музикални образи, а тяхното взаимодействие се оказва целесъобразно - при лошо предаване звуците се възпроизвеждат "несвързано" и много често източниците на звука се локализират неестествено отчетливо по ширината на стереобазата.

Темброви връзки. Стигнахме до последната и най-важна характеристика. Всъщност, ако тя е оценена с "отличен", то можем смело да препоръчаме комплекта.
Тембърът е основната характеристика на звука. Именно той понякога повишава цената на апаратурата до недостижима висота. Ако тембърът е лош, то тогава високата цена е неоправдана. Но отделно да оцениш предаването на тембъра е така невъзможно, както и предаването на интонацията, дори повече, да се направи това е по-сложно, тъй като предаването на интонацията е частен случай на предаването на тембъра. В предишните редове споменахме, че тембъра на натуралните инструменти (акустични и живи) е способен по определен начин да въздейства на слушателя: той все едно въвежда в цялото човешко същество блажен резонанс.
Опитният, музикално възприемчив човек реагира не само на отделно взети тембрални звукове, но и на тяхната взаимосвързаност, която има музикален образ. В света няма нищо еднакво. Възпроизвеждането на различните, препоръчвани комплекти е различно. Тембрите на едни и същи инструменти се различават в различни концертни зали - в някои те могат да звучат по-бедно, в други да оказват на слушателя по-голямо въздействие, а в трети тембрите придобиват такива приказни качества, които не може да предаде никоя апаратура. Но където и да сме слушали прекрасното изпълнение на живо, ние можем да го определим. Ще го познаем само, защото ще чуем значително повече музикални събития, отколкото, на който и да е аудиотракт. Доброто предаване на тембровите взаимодействия предполага "темброва" локализация на образите на музикалните инструменти, а не "визуална" такава. При правилна, "темброва" локализация звуковете обикновено се припокриват един друг. Те могат да се намират пространствено един зад друг, но при това трябва да се запазва тяхното отчетливо темброво разделение. При неправилна "визуална" локализация звуците изглеждат локализирани по ширината на стереобазата и необръщайки внимание на това, че те са разположени на различна дълбочина на сцената, те никога не се препокриват, а звучат сякаш самостоятелно, независимо един от друг. Именно в този случай на аудиофила му се струва, че той "вижда" музикалните инструменти и техните точни размери.

Следва продължение...


"Възпроизвеждането и Методиката на тестването, част 1" | ВХОД | 1 коментар | Търсене в Дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не е позволено Коментари за Анонимни, моля регистрирайте се

Re: Възпроизвеждането и Методиката на тестването, част 1 (Резултат: 1)
от progressor Време: Thursday, February 17 @ 12:54:08 UTC
(Информация за Потребител | Изпращане на Съобщение)
Нямаше ли в оригинала и един количествен критерий /брой на албумите/ ?
И не е лошо да се посочва автора на статията, както и кой от какъв език я е превел.


muzica noua muzica noua
PHP-Nuke Copyright © 2005 by Francisco Burzi. This is free software, and you may redistribute it under the GPL. PHP-Nuke comes with absolutely no warranty, for details, see the license.
Генериране на страницата: 0.12 секунди