| Хубава статия! Но осносното впечатление, по-скоро усещане е тъга и "угнетение на духа", да ме прости Господ!
Има един български музикант, когото недолюбвам особено, но ми хареса неговия термин "пластмасов човек" и неговата теория за същия. Накратко, истинските и стойностни неща се подменят с ерзатц продукти, при това невероятно достъпни, като често истинските неща, окалъпени за общо ползване, достигат до възможно най-неподходящия потребител. Слушането на качествена музика преди време изискваше доста време и усилия, като през тези усилия преминаваха само тези, които бяха достойни да постигнат и ползват качествения иначе материален, но всъщност духовен продукт. Спомням си,че когато навремето демонстрирах своята система, твърде прилична за онова време, често чувах като коментар - "много силно, бе". ВЕФ-ът беше мерилото. Когато за пръв път чух Белия албум на Бийтълс, през 1968, на един Гарард през един Макинтош и мисля 15 инчови Таной, бях потресен. Повечетоми съученици обаче - "много силно, бе". Те не чуваха звука, не чуваха всички цветни съставки, не усещаха разликите между акустичния и електрически бас, за тях Рикенбейкър и Кремона звучаха еднакво. Защо се връщам назад? - Защото напоследък не чувам нищо ново като запис, което да ми направи това впечатление, чудя се, как тогавашните тон инженери успяваха буквално с два микрофона и един 4-8 канален магнетофон да постигнат магията на истинския запис... Като стана дума за магнетофони - да ме прощават цифровите звукозаписващи устройства, ама май и там е заровено кучето. А Иначе скоро грамофоните съсем ще изчезнат и никой няма да знае за тях, по този начин и сравнение няма да има... Хубавите неща трябва да се заслужат, да се изстрадат, или най-малкото - да се платят скъпо и прескъпо... А пластмасовите хора не могат или не искат да направят което и да е от горепосочените неща. Да не говорим, че трябва да има общества, които да възпитават добрия вкус, както към музика, така и към звук... И все повече се убеждавам, че достъпа до тези общества трябва да бъде силно ограничен... Че то много народ се навъди на тази земя, излишно и некачествено много... Не съм мизантроп, просто констатирам. |