ЕДИН ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ
Дата: Thursday, August 04 @ 17:19:22 CEST
Тема: Лампови Усилватели


Веднъж , докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори...

Електролитът каза :
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя.
Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил.
А какви номера правя ! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче :
- Какво се ежиш бе ? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор.
Не ме гледай , че съм малък. Аз съм и евтин , но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достoйнство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент.
Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно.
С мене байпасват дебелите електролити , защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои.Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, на аз се запазих.
В нищо не съм най-перфектен , но всичко се стремя да правя както ми го искат.И не ми се смейте на старата хартия.Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме.
А пък заради това масло , никой не му минава през ум да ме метализира.Запомнете , не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона.
Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение.
Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички.Настана пълна тишина.Само лампата , зачервена като малина , успя да промълви :
Моля те , скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ ,включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи , сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.



P.S. Всяка прилика с действителни усилватели е случайна






Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=65