Музикални светове I. Първата ми среща с произведенията на Етер Аудио
Дата: Monday, February 06 @ 12:45:10 CET
Тема: Системи


Поздрави на всички! Най-напред бих желал да изкажа специалните си благодарности на Теодора (Freestate), която бе така любезна да ме покани да послушам системата й.

За информация на читателите, които все още не я познават: системата й се състои от хорни с фулрейндж-говорители Етер 6 и лампов усилвател “Синьото хапче” с уникален дизайн – и двете изработени от Етер Аудио специално за нея.

CD-то беше едно моднато СОНИ от невисок клас, предоставено на Теодора от участник в BGAUDIO.

Като запален почитател на класическата музика си носех една дузина качествени дискове с чудесни изпълнения на именити солисти, диригенти и оркестри.

Тук трябва да отбележа, че досега не бях слушал тонколони с фулрейндж-говорители и любопитството ми бе огромно.

За начало пуснахме прекрасното изпълнение на “Рапсодия в синьо” на Гершуин от диск на известния с изключителната си звукозаписна техника лейбъл Telarc.

Музиката, възпроизвеждана от хорните, ме грабна буквално, консервираният на диска емоционален заряд оживя и превърна стаята в голяма концертна зала.
Изпъкнаха основните достойнства на конструкцията “фулрейндж в хорна”, за които досега само бях чел – изключителна динамичност и детайлност.
Имах чувството, че инструментите като че ли дишат.
Независимо дали се възпроизвеждаха големи динамични скокове на целия оркестър или роялът свиреше нежни пасажи, тоест макродинамика или микродинамика и микродетайл – хорните следваха точно прецизния сигнал от ламповия усилвател, постигайки удивителна хомогенност на музикалната картина.

Баси, среди и високи – всичко беше в баланс и беше точно дозирано, никога претрупано или пък бездушно.
Всеки инструмент се открояваше ясно на общия фон и имаше точна позиция, без да изпъква и да заглушава другите участници в оркестъра.
Пасажите и мелодиите на солиращия роял бяха като изляти и притежаваха характерния тембър в целия честотен диапазон както при форте, така и при пианисимо.
Музиката се лееше естествено и непринудено, и над 18-минутното произведение свърши неусетно.
Спонтанно споделих с Теодора, че според мен възпроизвеждането на музиката от тези хорни е просто правилно.
Успях да съпреживея емоционално музиката, предадена от системата, а за мен това е определено най-важният критерий.
Радвам се, че надеждите ми, които имах по отношение на тази система, се оправдаха напълно.

За съжаление поради технически проблеми с CD-то не успяхме да чуем всичко, което на мен ми се искаше.
Не можахме да се насладим например на божествения глас на нашето прочуто мецосопрано Веселина Кацарова.

Все пак успяхме да чуем още малко класика - “Валс на цветята” от балета “Лешникотрошачката” на Чайковски от диск на Decca и голяма част от новогодишния концерт на Виенската Филхармония за 2002 година от диск на Philips.

Именно тук пролича още едно качество на системата.

Някак много ясно се открои по-доброто качество на диска на Telarc спрямо конкретните записи на Decca и Philips.
Разбрах, че системата е в състояние да разкрие безжалостно всеки най-дребен недостатък на записа. Така е само при наистина добрите системи – изискват и качеството на записа да е на високо ниво.
Това за щастие не направи възприемането на музиката по-малко емоционално, доколкото качеството на споменатите записи е все пак на необходимата висота.

Завършихме с доста по-различна музика – Yello и малко неща от някои други любими групи на Теодора.
Електронната музика на Yello звучеше много детайлно и динамично, перфектната ритмичност те кара неусетно да започнеш да си тактуваш с крак.
Особено впечатление ми направи басът, защото точно такъв в класическата музика липсва. Този синтезаторен бас слизаше много дълбоко по честотната стълбица и беше бърз, прецизен и добре контролиран.
Той също така беше идеално премерен – произведеното звуково налягане беше точно колкото трябва, нито повече, нито по-малко.

И някои последни впечатления от сесията - системата не изморява при продължително слушане. Това е също един от моите първостепенни критерии, който сигурно много хора споделят.

Много добро впечатление ми направи и факта, че не е необходимо непременно да се слуша от точно определена позиция (т.н. sweet point), за да се получи пълноценно музикално изживяване.

Щастлив и горд съм, че в България има истински творци като хората от Етер Аудио, които с огромен ентусиазъм и вероятно немалко жертви са постигнали нещо наистина значимо и стойностно в областта на аудиотехниката.

Бих препоръчал на всеки, който се намира или сега поема по нелекия път на аудиофила в търсене на удовлетворяващ и ощастливяващ го звук, да послуша произведенията на Етер Аудио.

Поздравления, Етер Аудио! Продължавайте все така напред и нагоре!

В BGAUDIO, а и не само, има и други заслужаващи респект създатели на качествени аудио компоненти.
Вярвам, че и за много от тях ще имам честта да напиша подобаващи и надявам се интересни за читателите коментари и отзиви.





Тази статия идва от bgaudio.org
http://www.bgaudio.org

URL на тази публикация е:
http://www.bgaudio.org/modules.php?name=News&file=article&sid=85